facebook

ДепартаментПраво

Актуално

fani-popova-mutafova_678x410_crop_478b24840a
16.11.2022 11:20

Фани Попова-Мутафова – между националсоциализма и комунизма: Словото като „престъпление“

Съвместен общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“

Корпус 1, зала 409



Организатори:
департамент „Право“ и департамент „История“

Лектор:
проф. д. н. Пламен Дойнов


Модератор:
проф. д. н. Райна Николова



Участници:
проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Веселин Методиев, проф. д-р Веселин Вучков, проф. Момчил Методиев, д. н.; проф. Райна Николова, д. н., други преподаватели и студенти от Нов български университет



Изданието на семинара е посветено на творческия път и житейска съдба на Фани Попова-Мутафова. Тя завършва гимназия в София (1922), а след това учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922-1925). В литературата дебютира с разказ през 1924 г. във „Вестник на жената“. В следващите 20 години (до 1944) издава над 35 книги и се превръща в една от най-популярните жени писателки. Член е на Клуба на българските писателки. Сътрудничи на „Българска мисъл“, „Златорог“, „Златоструй“, „Литературни новини“, „Стрелец“ и др. Авторка е на книги разкази, на есетата за мястото на съвременната жена, на историческата тетралогия „Асеневци“ („Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Цар Иван Асен I“, „Последният Асеновец“/„Боянският майстор“, на романи за живота на Ангел Кънчев и д-р Петър Берон. След 1944 г. е арестувана и осъдена от т. нар. Народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. Забранено ѝ е да публикува до 1962 г., когато е принудена да „поправи“ „Дъщерята на Калояна“, за да бъде издаден. Под принуда внася поправки в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“. Умира в София на 9 юли 1977 г.


Пламен Дойнов е български поет, драматург, литературен историк. Завършва история и културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по теория и история на литературата (2007). Един от основателите на департамент „Нова българистика“ на НБУ (1994), негов ръководител (от 2012 до 2020). През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“ ООД (1996-1998), директор на Националния студентски дом (1998-2004), асистент и главен асистент в НБУ (2005-2010), редовен доцент в Нов български университет (2010) и професор (2019). Ректор на НБУ от 1.7.2020 г. Дългогодишен редактор в седмичника „Литературен вестник“ (от 1993). Ръководител и координатор на множество изследователски проекти и научни форуми в областта на литературната история. Основател на авторски литературен театър. Автор на пиеси. Носител на множество национални и международни литературни награди.