ДепартаментПраво

Семинари и публични лекции

  • Среща с Омбудсмана на Република България Диана Ковачева в Деня на отворените врати
  •  

     


    10.12.2019 г.



    На 10.12.2019 г. студенти от втори, трети и четвърти курс на департамент "Право" на Нов български университет, водени от Проф.д.н. Райна Николова и гл.ас.д-р Деяна Марчева се срещнаха с Омбудсмана на Република България Диана Ковачева в деня на отворените врати.

     




    В събитието участва Г-жа Цвета Караянчева, председател на Народното събрание, която поздрави Омбудсмана и студентите по право от българските университети с годишнината на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.

     

     


    Срещата беше уважена дистанционно  и с видео послание от посланика на САЩ Херо Мустафа.



    Студентите по право от НБУ зададоха въпроси на Омбудсмана, вкл. за замърсяването на въздуха в столицата и предприетите действия по жалби на граждани в тази връзка. Заедно със свои колеги от други университети студентите по право от НБУ обсъждаха в групи различни въпроси по правата на човека с компетентните отдели от администрацията на Омбудсмана, основните видове жалби и сигнали на гражданите.

     



    В края на срещата студентите участваха в решаването на казус в областта на правата на човека."

     


     

  • ПРЕДСТАВЯНЕ НА БРОЙ 1-3 ЗА 2018 Г. НА ЮРИДИЧЕСКОТО СПИСАНИЕ НА НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ (LAW JOURNAL OF NBU)
  •  

    8.05.2019 г.

     

     

    Център за книгата – книжарница, корпус 1, 16.30 ч.



    Организатори:
    Център за книгата
    Департамент „Право“



    Водещ:
    проф. д-р Екатерина Михайлова


    Модератори:
    гл. ас. д-р Ралица Костадинова
    доц. д-р Катерина Йочева



    Участници:
    Редакционната колегия на Юридическото списание на Нов български университет и гости



    „Юридическо списание на Нов български университет“ (Law Journal of NBU) e първото електронно юридическо списание в България. То е създадено в резултат на съвместните усилия на Департамент „Право“ и Библиотеката на НБУ през 2005.



    През изминалата година се случиха хубави неща за списанието:

    -    Визията на списанието беше обновена.
    -  Статиите се рецензират от членовете на Редакционната колегия, която вече има международен характер.
    -    Списанието е реферирано в световната база данни Central and Eastern European Online Library (CEEOL).


    Гл. ас. д-р Ралица Костадинова участва в създаването и редактирането на Юридическото списание на НБУ от 2005 г. От 2018 г. е негов отговорен редактор.

    Доц. д-р Катерина Йочева се присъединява към екипа на списанието през 2010 г. като редактор и автор на преводите на английски език.

     

     

  • Посещение във ВАС
  •  

    09.04.2019 г.

     

     

     

    На 9 април 2019 г. студенти-първокурсници от специалността "Право" на Нов български университет и проф. Райна Николова, д. н. посетиха Върховния административен съд и присъстваха на заседанието от 11 часа на IV отделение.
     
     
     
     
    Съдебният състав разгледа като първа и касационна инстанция административноправни спорове по Закона за обществените поръчки, Закона за енергетиката, Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за защита на конкуренцията.
     
     
     
     
     
     
  • Семинар със студенти от Университета в Утрехт, Холандия и студенти от департамент "Право" на НБУ
  •  

    27.02.2019 г.

     

    На 27 февруари 2019 г. Нов български университет беше домакин на среща, на която студенти от Университета в Утрехт, Холандия и от департамент „Право“ на НБУ изнесоха презентации на теми от законодателствата на двете страни в съпоставителен план.

     


    Гостуващите студенти и преподаватели бяха от правния факултет на университета в Утрехт, Холандия с представителството на правна асоциация „Кодекс“. Основните теми на срещата бяха: конституционно право, наказателно право и въпросът за легализацията на наркотиците.

     


    Срещата се състоя на 27 февруари 2019 г. от 10.30 ч. в аулата на НБУ, като гостите бяха запознати с кампуса на университета и неговите забележителности.

     

     

     

  • ТЕМАТИЧНИ СЕМИНАРИ „ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“ - ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДОВЕ ЗА ПРАВОСЪДИЕ
  •  


    17.12.2018 09:40 ч.

    Корпус 1, 310 аудитория „Проф. Петър Мутафчиев“

    Организатор:
    департамент „Право“

    Лектор:
    Калин Маринов

    Водещи:
    проф. д-р Екатерина Михайлова, доц. д-р Деница Топчийска и гл. ас. д-р Гинка Симеонова

    Участници:
    преподаватели и студенти от НБУ

    Програмният период 2014-2020 въвежда нови правила за финансово управление на европейските структурни и инвестиционни фондове, като инструменти за реализиране на политиките на ЕС. Поради тази причина, настоящият проект (цикъл от семинари) цели да задълбочи анализа на действащото законодателство в съответната област, да бъдат обсъдени проблемите в практиката на публичните институции, да се разгледа практиката на националните съдилища, в т. ч. и на Съда на ЕС. Проектът се стреми към съчетаване на научен и практически опит, за да се създадат предпоставки за постигане на по-добър синхрон при решаване на поставени задачи и постигане на конкретни резултати в изследваната област.

    Г-н Калин Маринов в заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ на Министерство на икономиката.

     

     


    Програмният период 2014-2020 въвежда нови правила за финансово управление на европейските структурни и инвестиционни фондове, като инструменти за реализиране на политиките на ЕС. Поради тази причина, настоящият проект (цикъл от семинари) цели да задълбочи анализа на действащото законодателство в съответната област, да бъдат обсъдени проблемите в практиката на публичните институции, да се разгледа практиката на националните съдилища, в т. ч. и на Съда на ЕС.

     

    Проектът се стреми към съчетаване на научен и практически опит, за да се създадат предпоставки за постигане на по-добър синхрон при решаване на поставени задачи и постигане на конкретни резултати в изследваната област.

     

    Семинарите ще дадат възможност за диалог между преподаватели и студенти от НБУ и други университети, както и представители на публичните институции и съдилищата, ангажирани в тази сфера.


    В резултат на проекта ще стартира междуинституционален диалог, който ще открои НБУ сред другите висши училища в България.

     

    19.04.2017 г.

    Водещи:
    гл. ас. д-р Деница Топчийска и ас. д-р Гинка Симеонова

    Лектор:
    Валери Тарандов - зам.-министър на правосъдието

    Завършва Математическа гимназия Габрово през 1990 г.

    Завършва право със специалност „Правораздаване“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1997 г.
    От 1999 г. е вписан като адвокат при Софийската адвокатска колегия, като до 2005 г. е адвокат в АДД „Георгиев, Тодоров и Ко“.

    В периода 2005-2007г. работи като самостоятелен адвокат. От 2007 г. понастоящем е управляващ съдружник в АДД „Братанов и Тарандов“. Специализация в областта на търговското, гражданското и административното право. През 2000 г. има посетени курсове към организация на ЕС в Триест, Италия. От 2015 г. заместник-председател на Софийски арбитражен съд при СЗРПБ и арбитър. Владее английски, френски и руски език.


    12.05.2017 г.

    ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. OП "НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ" - ПРЕДИЗВИКАТЕЛТВА, ВЪЗМОЖНОСТИ, ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО


    Организатор:
    департамент „Право“

    Лектор:
    д-р Димитър Ничев

    Модератори:
    гл. ас. д-р Деница Топчийска,
    ас. д-р Гинка Симеонова

    Участници:
    проф. д-р Благой Видин, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. Александър Воденичаров, гл. ас. д-р Деница Топчийска, ас. д-р Гинка Симеонова и други преподаватели и студенти от НБУ

    Димитър Ничев - Министерство на образованието и науката

    Началник на сектор „Техническа верификация“
    Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ 
    Министерство на образованието и науката


    Образование
    Образователно-квалификационна степен „магистър“ по Славистика, Карлов университет – Прага
    Образователно-квалификационна степен „магистър“ по Бизнес администрация,Технологичен университет Рочестър – Ню Йорк, Образователно-квалификационна степен „доктор“ по Теория и история на културата.
    Участник в множество семинари, реализирани от Европейска комисия, Световна банка, Европейски център за обучение в Париж, Европейски институт по публична администрация, Институт по публична администрация и европейска интеграция и др.

     

    17.05.2017 г.

    ЦИКЪЛ ОТ ТЕМАТИЧНИ СЕМИНАРИ „ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“


    Организатор:
    департамент „Право“

    Лектор:
    доц. д-р Евелина Димитрова

    Модератори:
    гл. ас. д-р Деница Топчийска и ас. д-р Гинка Симеонова

    Участници:
    проф. Благой Видин, проф. Екатерина Михайлова, проф. Александър Воденичаров, гл. ас. д-р Деница Топчийска, ас. д-р Гинка Симеонова и други преподаватели и студенти от НБУ

    Програмният период 2014-2020 въвежда нови правила за финансово управление на европейските структурни и инвестиционни фондове, като инструменти за реализиране на политиките на ЕС. Поради тази причина, настоящият проект (цикъл от семинари) цели да задълбочи анализа на действащото законодателство в съответната област, да бъдат обсъдени проблемите в практиката на публичните институции, да се разгледа практиката на националните съдилища, в т. ч. и на Съда на ЕС. Проектът се стреми към съчетаване на научен и практически опит, за да се създадат предпоставки за постигане на по-добър синхрон при решаване на поставени задачи и постигане на конкретни резултати в изследваната област.

    Доц. д-р Евелина Димитрова- СУ „Св. Климент Охридски“, член на катедра „Административноправни науки“.
    Завършила Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски“ през 1986 г. Асистент в Юридически факултет от 1995 г. Член на комисията по опрощаване към президента на Република България 2012-2016 г. Член на мандатната комисия на Общото събрание на СУ 2015-2019 г. Заместник председател на Общото събрание на ЮФ. Член на Международната данъчна асоциация (IFA), клон България. Основни теми на изследване: данъчно облагане, европейска данъчна интеграция, данък върху добавената стойност, бюджетно право.

     


    02.06.2017 г.

    АКТУАЛНИ АСПЕКТИ НА ИНТЕЛИГЕНТНАТА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ И ФИНАНСИРАНЕТО НА ИНОВАЦИИ С ЕВРОПЕЙСКИ И НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

    Лектор:
    г-жа Лейла Радованова

    Модератори:
    гл. ас. д-р Деница Топчийска и ас. д-р Гинка Симеонова

    Семинарът се организира с активното участие на Център за кариерно развитие и обучителни ресурси в НБУ.

    Г-жа Лейла Радованова - Министерство на икономиката, Главен експерт в отдел „Иновации и предприемачество“, Дирекция „Икономически политики за насърчаване“, Министерство на икономиката

    Специализация:
    Участие в разработването на основни национални стратегически документи: Иновационна стратегия за интелигентна специализация и Национална програма за развитие - България 2020

    Участие в Пилотен проект на Съвместния изследователски център с подкрепата на Европейския парламент по интелигентна специализация на Източна Македония и Тракия и Проект „Изоставащи региони на ЕС“

    Организатор на съвместна конференция: Европейска комисия, Министерство на икономиката и Министерство на образованието и науката;
    Представител за България в Платформата за интелигентна специализация към ЕК;
    Представител в Групата на високо ниво на международна Асоциация Еврика;
    Докторантура по икономика в областта на интелигентната специализация и финансиране на иновациите към Висше училище за застраховане и финанси;
    Експерт в столицата по Българското председателство на ЕС – 2018 г.

     

     

  • СЪВМЕСТЕН ОБЩОУНИВЕРСИТЕТСКИ СЕМИНАР „БЪЛГАРСКА ПАМЕТ И СЪВЕСТ ЗА ТОТАЛИТАРНАТА ДЪРЖАВА - ИСТОРИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ РАЗКАЗ“
  •  

    06.11.2019 г. 11:00 ч.


    МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И НЕГОВИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ В МИНАЛОТО И НАСТОЯЩЕТО



    На 6 ноември 2019 г. в АУЛА на Нов български университет се проведе поредното издание на общоуниверситетския семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ” на тема „Македонският въпрос и неговите измерения в миналото и настоящето“ с лектор проф. д-р Ангел Димитров. Семинарът бе открит от проф. д-р Екатерина Михайлова – ръководител на департамент „Право“ на Нов български университет, която представи лектора на събитието, а модератор бе доц д-р Катерина Йочева – преподавател по международно право, право на ЕС и международни отношения.

     


    Проф. д-р Димитров започна своето изказване с маркиране на етапите, през които преминава развитието на т. нар. македонски въпрос като процес на откъсване на македонските българи от националната общност. Той посочи, че в общественото съзнание е залегнало мнението, че македонският въпрос е създаден след Берлинския конгрес. Идеолог на теорията на македонизма е сръбският учен и политик Стоян Новакович през 80-те години на XIX век. През 30-те години на ХХ век македонизмът е превърнат от Коминтерна  и по-специално от Съветския съюз, защото Коминтернът е негово оръдие за международна политика, в целенасочена, действена доктрина, която доктрина след 1944 г. е силово наложена, за да моделира официалния образ на създаденото тогава в рамките на Федеративна народна република Югославия държавно образувание Народна република Македония.

     


    Всички усилия за духовна и културна асимилация на българите действат най-напред през 80-те години на ХХ век. Но те имат своето начало от 60-те години на XIX век, когато младите държави на Балканския полуостров – Сърбия и Гърция започват да водят разговори за подялба на Македония, защото през 60-те и 70-те години на XIX век българският национален подем в тези райони ги стряска. Това ги кара да започнат да правят внушенията, че става въпрос не за българско население, а за такова с по-древен и исторически значим произход. Произход, свързан с древните антични македонци с употребата на макротопонима „македонец“ – една идея, която бе направен опит да се наложи като официална държавна позиция в Македония и през XXI век, претърпяла много сериозен провал.

    Трябва да знаем, подчерта лекторът, че макротопонимът „Македония“ векове е непознат в тази географска област, за която говорим днес в границите на Република Северна Македония. Още в ранното Средновековие Източната римска империя, позната като Византия, в своята административна уредба нарича „Македония“ условно географски територията от днешна Одринска Тракия. Неслучайно византийският император Василий II е наричан „Македонец“, защото произхожда от земите на днешна Одринска Тракия. И това не е случайно, тъй като при рухването на антична Македония под ударите на Римската империя голяма част от населението се изселва в посока на морските територии на юг и на изток. Затова и днешната географска територия на Република Северна Македония след падането на Първото българско царство е наричана във Византия „България“. Името Македония изчезва и се появява сред културните дейци отново през XIX век, макар в края на XVIII век и началото на XIX век местните книжовници да не го употребяват. Те пишат за „Долна България“ и за „Долна Мизия“. Така че усещането за българско национално цяло съществува тогава без каквото и да е съмнение. Вестник „Македония” – издание на Петко Славейков изиграва също огромна роля за завръщането на името. И се получава един интересен парадокс: от една страна името Македония се превръща в име – символ, но и в име – проблем.

    Проф. Димитров отбеляза, че в исторически план първият период, свързан с географската област Македония, датира до възстановяването на българската държава, когато наблюдаваме едно активно участие на населението от този район в историческите процеси по създаването на българската нация. Вторият период настъпва след освобождаването на българската държава до края на Първата световна война, през който в Македония се наблюдават две линии. Едната еволюционна идея, която предвижда присъединяването към българската държава с помощта на Българската екзархия и втората идея (революционна), която предвижда чрез въоръжена борба постигането на свободата на македонските българи с постигането на автономия, която по това време е реалистичният подход в политиката. Още повече, че самата българска държава не е била независима до 1908 г. Според лектора идеята за автономия на Македония е един нормален подход. Основната цел е била да се постигне повторение на обединението между Княжество България и автономната област Източна Румелия през 1885 г. Това е периодът на Голямото въстание от 1903 г. (Илинденско-Преображенското) и разбира се, достигането до това върховно изпитание през военното десетилетие – двете балкански войни и Първата световна война. Следващият период е изключително драматичен от българска гледна точка, подчерта проф. Димитров, защото Вардарска Македония е обявена за Сръбска бановина, населението – за сърби и тогава възниква един изключително интересен парадокс. През 1920 г. във Вардарска Македония изборите се печелят от Сръбската комунистическа партия. Това е уникален резултат, защото там няма нито комунисти, нито пролетариат. Защо се случва това? Защото организацията ВМРО решава, че трябва да се подкрепи тази партия, която единствена в Кралството на сърбите, хърватите и словенците отчита българския характер на населението в тази област.  Но това е времето, когато на политическата сцена се появява един голям играч – Съветският съюз и неговият инструмент за влияние – Коминтернът. Съветската политика по това време се развива на две нива. Има една официална външна политика и  другата – Коминтернът, който представлява организация на всички комунистически партии на подчинение на съветската държава, които изпълняват нейната воля. До 30-те години на ХХ век и съветската официална политика, и самият Коминтерн не поставят под съмнение българския характер на населението във Вардарска Македония. Но от този момент нататък (1932 – 1934 г.), според проф. Димитров, започва създаването на такава политическа конструкция, която формално да реши македонския въпрос и да се тръгне към едно балканско обединение, в което Македония да бъде обединителното звено. Разбира се, всичко това се случва за сметка на българския елемент, като достига до национално предателство, извършено от българските комунисти, когато през 1934 г., макар и по-рано да има опити за отстъпление от националната позиция, те приемат доктрината на македонизма в неговия комунистически вариант. Сходни идеи има и за Тракия, и за Добруджа, но в тези райони просто не съществуват такива етнически предпоставки и условия за развитието на подобни процеси. Така се стига до силовото налагане на македонизма като държавна доктрина във Вардарска Македония през 1944 г. в резултат на глобалното развитие на политическите събития.

     

     

     
    По-нататък лекторът направи ретроспективен анализ на възникването на федералната единица Народна република Македония след Втората световна война, на утвърждаването на македонизма и антибългарската риторика, на политиката на БКП за създаването на културна автономия на Пиринска Македония и на изоставянето на тази позиция през 60-те години на ХХ век. Изтъкна безкръвопролитното отделяне на държавното образувание от бивша  Югославия. Припомни решаващата подкрепа на Република България за независимостта на Република Македония. Като дипломат – свидетел „от първо лице“ на основните политически процеси в Република Македония през 90-те години на ХХ век проф. Димитров открои най-значимите съвременни външнополитически цели на българската държава относно бъдещата евроинтеграция на Република Северна Македония. Той сподели своето убеждение, че общество без смелост за истината и без сили за промяна е обречено на тежки изпитания. Като историк и учен изрази становище, че отговорността на историка не е да чака удобния момент да каже някаква истина, а обратното – да бъде тази връзка между миналото и настоящето, между едни погрешни представи и необходимостта да се каже истината. Това е една професионална отговорност, отбеляза проф. Димитров. Лекторът завърши своята лекция с определението за историята на Жан Пол Сартр, че „хората живеем в историята, както рибите във водата“. Той подчерта, че е вярна тезата, че историята е част от нашата жизнена среда и ако тя е замърсена и отровена, фалшификациите за важни личности и процеси продължават да се наслагват, а това влияе върху менталното развитие и морала на една нация.

     


    След като завърши лекцията към проф. Димитров бяха отправени множество въпроси от студенти и преподаватели, след което се състоя оживена дискусия.

     

     

    25.04.2018 г.

    Гражданска позиция във време на безсилие: страници от историята на източноевропейските интелектуалци в годините на тоталитарната система

     

    На 25 април 2018 г. в семинарната зала на Библиотеката на Нов български университет се проведе поредното издание на общоуниверситетския семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ” на тема „Гражданска позиция във време на безсилие: страници от историята на източноевропейските интелектуалци в годините на тоталитарната система”. Лектор бе гл. ас. д-р Методи Методиев, а модератор – проф. д. ю. н. Райна Николова.

     

     

    Лекторът започна своето изложение с тезата за правната рамка на неправовата държава. Разкри дефиницията за интелектуалците според Сталиновата доктрина, според която „Интелектуалците са инженерите на човешката душа”. Суетата се възприема за „Ахилесовата пета” на интелектуалците в периода на посттоталитаризма.

     

     

    Лекторът описа събитията през 1968 г. по време на т. нар. Пражка пролет като опит за реформи в Чехословакия, завършил със съветска военна инвазия в страната и последван от т. нар. период на „нормализация” на чехословашкото общество. В средата на 70-те години на ХХ век започва надлъгване между Източния блок и Запада. В резултат на това се стига до Хелзинкските споразумения, които признават териториалните граници, постигнати след Втората световна война, но се появява темата за човешките права. Така изгрява звездата на Вацлав Хавел, който е активен още през 60-те години на ХХ век. Той се превръща в истински значима фигура, като застава в защита на една рокгрупа. Започва кампания, създава движение „Харта ‘77”. Изселен е от родното си място и тогава създава един труд, наречен „Власт на безвластните”, в който извежда постулата за връзката между правовата държава и безправното общество в стремежа си да промени света.

     

     

    Гл. ас. д-р Методи Методиев отговори на въпросите от присъстващите студенти и преподаватели.

     

     

    28.03.2018 г. 

     

    ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ПОЛАГАНЕ НА ТРУД В КОНСТИТУЦИЯТА ОТ 1947 Г.

     

    На 28 март 2018 г. в Аулата на Нов български университет се проведе поредното издание на общоуниверситетския семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ”, организиран от департаментите „Право” и „История”, на тема „Задължението за полагане на труд в Конституцията от 1947 г.”

     


    Модератор на събитието бе проф. д-р Екатерина Михайлова, а лектор – доц. д-р Ивайло Стайков.

    Проф. д-р Михайлова представи доц. д-р Ивайло Стайков и му предостави думата.

     



    Лекцията предизвика огромен интерес сред аудиторията – студентите и преподавателите на НБУ. Тя съдържаше изключително задълбочен и всеобхватен анализ на развитието на идеята за задължението за полагане на труд.
    В изложението си доц. д-р Ивайло Стайков изключително подробно представи в ретроспективен план основните особености на съветското трудово право. Той разгледа въпросите за идеологическата обосновка на задължението за труд, доктриналното обяснение на трудовите права в тоталитарната държава, правният принцип за общо задължение за труд и неговата реализация в българското трудово право. Направи прецизна характеристика на българското трудово право в периода 1944 – 1989 г.

     



    Беседата бе посрещната с много положителни отзиви от страна на академичната и студентска общност.


     

    23.11.2017 г.

     

    ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В БЪЛГАРИЯ


    На 23 ноември 2017 г. в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“ се проведе поредното издание на общоуниверситетския семинар на Нов български университет „Българска памет и съвест за тоталитарната държава - исторически и юридически разказ“, организиран от департаментите „История“ и „Право“, на тема „Възродителният процес“ в България".

     


    Модератор на събитието бе проф. д-р Екатерина Михайлова, а лектор бе доц. д-р Михаил Груев – Председател на Държавна агенция „Архиви“. Лекцията бе посрещната с изключителен интерес от страна на студентите на НБУ, академичната и научна общност. В изложението си доц. д-р Груев представи основните аспекти на политиката на комунистическия режим в България в периода 1944 – 1989 г. към двете най-значими мюсюлмански общности в България – турците и помаците (българите мюсюлмани), нейната хронология и устойчиви последици за съвременните българи.

     



    Изложението му предизвика много въпроси и обмен на мнения от страна на присъстващите на семинара изследователи на темата.

     

     

     

    18.05.2017 г.

     

    КАК ИЗГЛЕЖДА ТЕМАТА ЗА СОБСТВЕНОСТТА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ЕПОХА?

    Лектор:
    доц. д-р Йордан Ефтимов

    Модератор:
    доц. д-р Веселин Методиев

     

    Академичната общност дискутира преживяното от българския народ минало, свързано с икономическата трансформация на собствеността, и как това преживяване е отразено от българската литература в периода 1944 - 1989 г.

    Доц. д-р Йордан Ефтимов е магистър по българска филология на СУ „Св. Климент Охридски“ и доктор по история на българската литература на НБУ. Той е автор на стихосбирки, монографии и учебни издания. Основните му изследователски интереси са в областта на теория на литературата, история на българската литература, история на българската култура. Редактор и водещ на телевизионни предавания, колумнист, редактор и наблюдател на печатни издания. Член е на Сдружението на българските писатели, Съюза на учените в България, Съюза на българските журналисти. Носител е на множество национални награди.

     

     

     

    20.04.2017 г.

    СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СОБСТВЕНОСТ


    Водещ:
    проф. д-р Христо Тодоров


    Модератор:
    проф. Райна Николова, д. н.


    За първи път академичната общност подема разговор за близкото ни минало, за философските аспекти на комунистическата идеология относно собствеността.

    Проф. д-р Христо Тодоров е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2003 г. е професор в Нов български университет, а след това е и ръководител на департамент „Философия и социология”. Проф. Тодоров е специализирал в Тюбинген, Бохум (като стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт”) и Берлин. Бил е и гост-професор в Европейския университет Виадрина във Франкфурт на Одер. Неговите научни интереси са в областта на философската херменевтика, философията на историята, историята на понятията и биоетиката. В тези области са и по-голямата част от курсовете, които води в няколко бакалавърски и магистърски програми в НБУ и преди всичко в програмите по философия и социология. Проф. Тодоров е автор на повече от 90 научни публикации на български, немски, английски, френски и испански. Превежда от немски език и 7 книги. Той е зам.-ректор по качеството, оценяването и акредитацията в периода 2012 - 2016 г. и председател на комисията по качеството в НБУ.

     

    30.03.2017 г.


    СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО РАВНОПРАВИЕ НА ЖЕНИТЕ

    Водещ:
    гл. ас. д-р Деяна Марчева

    Модератор:
    проф. д-р Екатерина Михайлова

     

    За първи път академичната общност подема разговор за близкото ни минало, за социалното и правно положение на жените в българското общество през този период.

    Гл. ас. д-р Деяна Марчева е магистър по право на СУ „Св. Климент Охридски“ и доктор по административно право и административен процес на същия университет. Дългогодишен адвокат, преподавател в НБУ по конституционно право, медицинско право и юридически английски език.

     



  • ОБЩОУНИВЕРСИТЕТСКИ СЕМИНАР „ПРАВА НА ЧОВЕКА“
  •  



    26.11.2019 11:30 ч.

     

    ВЪВЕДЕНИЕ В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО – СЪВРЕМЕННИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА


    Корпус 1, Зала 409


    Организатори:
    департамент „Право“
    Български Червен кръст


    Водещи:
    Представители н Международния комитет на Червения кръст:
    Джули Тененбаум, правен съветник на МКЧК – Париж
    Йелена Сиячич, ръководител на МКЧК – Белград
    Гордана Миленкович, зам.-ръководител на МКЧК – Белград
    проф. д-р Екатерина Михайлова, НБУ
    доц. д-р Снежана Ботушарова, НБУ


    Модератори:
    доц. д-р Катерина Йочева
    гл. ас. д-р Деяна Марчева


    Участници:
    Студенти, преподаватели от департамент „Право“


    Въведение в Международното хуманитарно право – съвременните предизвикателства. Участниците в семинара Гордана Миленкович - зам.-ръководител на делегацията на Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) - Белград и Джули Тененбаум от делегацията на МКЧК – Париж, ще запознаят присъстващите с основните компоненти на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец. 

     

     

    06.11.2019 14:30 ч.

    Корпус 1, Аула


    Организатори:
    департамент „Право“
    департамент „Политически науки“
    департамент „Здравеопазване и социална работа“

    Водещ:
    адв. Николай Хаджигенов

    Модератор:
    Гл. ас. д-р Деяна Марчева

    Дискутанти:
    проф. Анна Кръстева,
    проф. Екатерина Михайлова,
    проф. д.н. Райна Николова,
    доц. д-р Катерина Йочева,
    гл. ас. д-р Евелина Стайкова,
    и други преподаватели и студенти от НБУ


    Семинарът ще постави във фокус незаконното задържане в България, което се осъществява от МВР по Закона за МВР и Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство. Този указ е  създаден в условията на тоталитарната държава като инструмент за тормоз и задържане на инакомислещите, но е приложим и до днес в практиката на МВР. До въвеждането на съдебен контрол върху актовете по Указа за борба с дребното хулиганство, България е многократно осъждане за нарушаване на човешките права от е причина за множество осъждания на България от ЕСПЧ.

    Адвокат Николай Хаджигенов представя себе си като „един обикновен адвокат“, а е един от най-изявените правозащитници в България с активна гражданска позиция. Той е завършил право в НБУ и работи в областта на наказателното право. Има множество дела, вкл. Pro bono, в които защитава пострадали от полицейско насилие. Неговото убеждение е, че адвокатите са последната бариера срещу тоталитаризма и са опозиция на всяка власт.

     

    17.10.2019 16:30 ч.


    ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ПРАВОТО В ПРАКТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

    Корпус 1, Зала 411


    Организатори:
    департамент „Право“
    Асоциация ELSA
    департамент „Политически науки“
    департамент „Здравеопазване и социална работа“


    Лектор:
    Роланд Бьокер


    Модератори:
    проф. д-р Екатерина Михайлова
    доц. д-р Снежана Ботушарова
    гл. ас. д-р Деяна Марчева


    Участници:
    проф. д-р Анна Кръстева, доц. д-р Катерина Йочева, гл. ас. д-р Евелина Стайкова и други преподаватели и студенти от департаменти: „Право“, „Политически науки“ и „Здравеопазване и социална работа“


    Студентите ще имат възможност да обсъдят актуални проблеми в тази област и да научат повече за опита на Нидерландия както и ролята на постоянния представител в Съвета на Европа. Г-н Роланд Бьокер ще акцентира върху работата на Комитета на министрите, последните промени в законодателството и спазването на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

    Роланд Бьокер завършва през 1982 г. юридическо образование в Университета в Утрехт. От 2017 г. e постоянен представител на Нидерландия към Съвета на Европа. От 1997 до 2017 г. е правителствен агент към Европейския съд по правата на човека и други международни процедури за правата на човека.

    Ползва следните езици: нидерландски, английски, френски, немски, италиански. 

     

     

    04.04.2018 г.

    Корпус 1, 210 аудитория „Проф. Константин Кацаров“

    Организатори:
    департамент „Право“,
    департамент „Политически науки“
    департамент „Здравеопазване и социална работа“

    Лектор:
    проф. д.н. Райна Николова

    Модератор:
    гл. ас. д-р Деяна Марчева

    Дискутанти:
    проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Анна Кръстева, доц. д-р Катерина Йочева, гл. ас. д-р Евелина Стайкова, преподаватели и студенти от НБУ

    Семинарът ще постави във фокуса комуникационните права на детето съгласно чл. 17 от Конвенцията за правата на детето на ООН и важната функция, която изпълняват медиите по отношение на здравето и социалното, духовно и морално благосъстояние на всяко дете. Ще бъде обсъдена защитата на детето от информация и материали, вредни за благосъстоянието на детето и правните средства за гарантиране на тази защита у нас.

    Проф. Райна Николова, д.н. е член на департамент „Право“ в Нов български университет. Преподава административно право и процес, медийно право, рекламно право и др. Има дългогодишен опит като юрисконсулт и административен директор на БНТ (1997 – 2003 г.) и като член на Съвета за електронни медии (2004 – 2010 г.). Научен ръководител е на десетки законодателни проучвания към програма „Студенти на стаж в Народното събрание“. Участник в международни и национални научноизследователски проекти. Член на Съюза на юристите в България и на Съюза на българските журналисти.

    Автор е на монографиите „Телевизионната програма на обществената телевизия в България. Публичноправни аспекти“ (2004), „Възникване и развитие на радиото и телевизията в България. Публичноправни аспекти“ (2006), „Административноправно положение на обществените електронни медии в България“ (2009), „Медийно аудио- и аудиовизуално право“ (2010, 2015), „Административноправна същност на информацията“ (2016), а също така и на учебни помагала, студии и статии в специализирания научен печат.

     

     

    27.03.2018 г.


    Корпус 1, зала 305

    Организатори:
    департамент „Право“,
    департамент „Политически науки“
    департамент „Здравеопазване и социална работа“

    Водещ:
    Емил Тодоров

    Модератор:
    проф. д-р Анна Кръстева

    Дискутанти:
    доц. д-р Катерина Йочева, гл. ас. д-р Деяна Марчева, гл. ас. д-р Евелина Стайкова и други преподаватели и студенти от НБУ

    Семинарът ще постави във фокуса системата на социалната закрила на децата в България, държавната политика и законодателство. Ще бъдат дискутирани инструментите на Агенция за социално подпомагане по отношение на изпълнение на политиките за закрила на детето в България.

    Емил Тодоров e Директор на дирекция „Закрила на детето“ към Агенция за социално подпомагане.
    Работи в системата за социална закрила от 1992 г., като е заемал последователно следните длъжности: социален работник в Общинска служба за социално подпомагане, началник на отдел „Социално подпомагане“ към Дирекция „Социално подпомагане“, главен инспектор в Инспектората на Агенцията за социално подпомагане, началник отдел „Анализ, планиране и прогнозиране“ в Агенцията за социално подпомагане. През последните 6 години заема длъжността директор на Дирекция
    „Закрила на детето“ в Агенцията за социално подпомагане.

    Взема активно участие в различни работни групи, свързани с темата за закрила на децата. Участва в семинари, кръгли маси и други събития, организирани от различни институции и организации по проблемите на закрила на децата.

     

     

    20.03.2018 г.

    Корпус 1, зала 305

    Тема: „Правата на човека в системата на ООН“


    Организатори:

    департамент „Право“
    департамент „Политически науки“
    департамент „Социална работа и здравеопазване“

     

    Водещ:
    доц. д-р Михаил Иванов

     

    Модератор:
    проф. д-р Анна Кръстева

    Участници:
    проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Анна Кръстева, доц. д-р Катерина Йочева, гл. ас. Силвия Цонева, гл. ас. д-р Евелина Стайкова и други преподаватели и студенти от НБУ

    Семинарът ще постави във фокуса на институционалната реализация на правата на човека в системата на ООН, вкл. сложните за решаване проблеми, свързани с малцинствата и вероизповеданията.

    Михаил Иванов е съветник на Президента на Република България по национално-етническите въпроси и вероизповеданията (1990-1997 г. Той е инициатор, говорител и секретар на Комитета за национално помирение, организация за толерантни междуетнически отношения и малцинствени права в България.

    През 2001-2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерски съвет. Разполага с богат институционален опит в областта на правата на човека и е бил хоноруван преподавател по „Права на човека“ в рамките на програмата на департамент „Политически науки“, на НБУ.




    23.11.2017 г.

     


    На 23 ноември 2017 г. в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“ се проведе поредното издание на общоуниверситетския семинар на Нов български университет „Българска памет и съвест за тоталитарната държава - исторически и юридически разказ“, организиран от департаментите „История“ и „Право“, на тема „Възродителният процес“ в България".

     



    Модератор на събитието бе проф. д-р Екатерина Михайлова, а лектор бе доц. д-р Михаил Груев – Председател на Държавна агенция „Архиви“. Лекцията бе посрещната с изключителен интерес от страна на студентите на НБУ, академичната и научна общност. В изложението си доц. д-р Груев представи основните аспекти на политиката на комунистическия режим в България в периода 1944 – 1989 г. към двете най-значими мюсюлмански общности в България – турците и помаците (българо-мохамеданите), нейната хронология и устойчиви последици за съвременните българи.

     



    Изложението му предизвика много въпроси и обмен на мнения от страна на присъстващите на семинара изследователи на темата.

     

     

     


    10.05.2017 г.



    „МИНИМАЛНИЯТ БАЗОВ ДОХОД – ЧОВЕШКО ПРАВО?“

    Водещ:
    д-р Милена Статева

    Модератор:
    гл. ас. д-р Румен Петров

    Дискутанти:
    проф. д-р Анна Кръстева, доц. д-р Катерина Йочева, гл. ас. д-р Деяна Марчева, гл. ас. д-р Евелина Стайкова, и други преподаватели и студенти от НБУ

    Семинарът ще постави във фокуса на обсъждането въпроса дали минималният базов доход може да се обоснове като основно човешко право.

    Д-р Милена Статева е доктор по социология от университета Уоруик, Великобритания. Тя е практикуващ консултант по индивидуален ролеви анализ, управление на промяната и организационна динамика. Тя е квалифицирана и в Тавистокския институт по човешки отношения, Лондон, където е работила от 2006 до 2016 г.


    19.04.2017 г.



    „БЕЖАНЦИТЕ: ОТ ТЕРОР КЪМ ТЕРОР“

    Водещ:
    Матайс Льо Рут

    Модератори:
    проф. д-р Анна Кръстева
    гл. ас. д-р Деяна Марчева

    Участници:
    доц. д-р Катерина Йочева,
    гл. ас. д-р Евелина Стайкова,
    гл. ас. д-р Румен Петров и други преподаватели и студенти от НБУ

     

     

  • Публични лекции
  •  

    09.12.2019 г.

     

    На 9.12.2019 г. в Аула на Нов български университет заместник-председателят на Административен съд – София – град г-жа Любка Петрова изнесе публична лекция на тема „Практически измерения на административния процес. Симулативен съдебен процес“ пред студенти от втори курс на магистърска програма „Право“. Модератор на събитието бе проф. д. н. Райна Николова.

    На нея магистратът направи общ анализ на системата на съдилищата в Република България и по-специално на административните съдилища.

     


    Запозна студентите със структурата и организацията на дейността на Административен съд – София – град  и разглежданите от него административни дела.

     

     

    Представи накратко естеството на работата на отделенията на съда и материалните закони от областта на административното право, чието приложение тълкува съдът. Поясни ролята на Административен съд – София – град като първоинстанционен съд и касационна инстанция по дела от административно-наказателен характер.

     

     

    Разкри някои тънкости от професионалната си работа, свързани с технологията на съдебното производство.

     


    Във втората част на лекцията съдия Любка Петрова представи казус, свързан с отказ да се предостави достъп до обществена информация от страна на кмета на Столична община. Бяха формирани три отбора от присъстващите студенти на доброволен принцип.

     


    Студентите от първия отбор представиха тезата на жалбоподателя.

     


    Вторият отбор студенти защитаваше позицията на административния орган, издал отказа за достъп до обществена информация, представляван в съдебното производство от юрисконсулти на Столична община.

     


    Студентите от третия отбор представляваха съда, който трябва да разреши административноправния спор.

     

     

     


    Докато течеше подготовката по разиграването на казуса и предоставянето на насоки от страна на съдия Любка Петрова, останалите студенти се запознаха със съдържанието на делото.

     

     


    След подробно разпределение на ролите и даването на указания на участниците в съдебния процес съдия Любка Петрова посочи мястото в съдебната зала на страните по делото и на съда и всички участници заеха местата си.
    Отборът на жалбоподателя поддържаше твърденията си от жалбата, че постановеният отказ е незаконосъобразен и отправи искане същият да не бъде отменян, както и за възнаграждение за трима адвокати.

     


    Отборът на общината поддържаше становище, че постановеният отказ е законосъобразен и оспорваше размера на адвокатското възнаграждение, като настояваше за възнаграждение за юрисконсулта.

     


    Съдът отмени изричния отказ да се предостави достъп до обществена информация като незаконосъобразен, изпрати преписката на кмета на Столична община за произнасяне и определи 14-дневен срок за произнасяне на административния орган, считано от датата на получаване на преписката, осъди Столична община да заплати съдебно-деловодните разноски и уважи възражението на ответника относно искането на жалбоподателя да се заплати адвокатско възнаграждение само за един адвокат.

     


    Съдия Любка Петрова участва и в последвалите разисквания при решаването на казус във връзка с прилагането на принудителна административна мярка по повод замърсяване на околната среда от млекопреработвателно предприятие. Тя даде ценни насоки за изясняване на същността на принудителните административни мерки, чиято нормативната уредба се съдържа в Закона за административните нарушения и наказания, и обърна внимание върху развитието на касационното производство във връзка с препращащите норми към Наказателнопроцесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс.

     

     

    08.04.2019
    Корпус 1, зала 310, 13:00 ч.

     

    ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ „КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО И ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА НА САЩ“
    US CONSTITUTIONAL LAW AND THE ELECTORAL SYSTEM


    Организатори:
    департамент „Право“
    Посолство на САЩ в България


    Лектор:
    г-н Дейвид Епстайн, служител по военно-политическите въпроси в Посолството на САЩ в България

     




    Модератори:

    проф. д-р Екатерина Михайлова

    доц. д-р Деница Топчийска

    гл.ас. д-р Гинка Симеонова

     



     

    Лекцията обогати познанията на преподаватели и студенти за избирателната система на САЩ и ефектите от приложението ѝ.

     



     

    Дейвид А. Епстайн е завършил юридически факултет на Benjamin N. Cardozo School of Law в Ню Йорк през 2004 г. След няколко години в публичния и частния сектор Дейвид Епстайн се присъединява към дипломатическата служба на САЩ. Работил е в Ел Салвадор, Израел, Вашингтон, Афганистан и България. Той е носител на множество награди на Държавния департамент. Дейвид Епстайн е автор на книгата „Ляво, дясно, навън: история на трите партии в Америка“.

     

     

    2 юни 2018 г. 

    Зала 213, корпус 1 на НБУ, 9.40 ч.

     

    Тема: „Авторското право на САЩ: Общо представяне чрез съдебната практика“
              U.S. Copyright Law: An Overview by Way of Cases

    Оргнизатори:
    Департамент Право на НБУ и
    Посолство на САЩ в България

    Самюел Микелсън е зам.-директор на Политическия/ икономическия отдел в Посолството на САЩ в София, България

     

    Модератори:
    доц. д-р Деница Топчийска, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Райна Николова, гл.ас. д-р Гинка Симеонова

     

    Участници:
    Преподаватели и студенти от департамент „Право“ и департамент „Информатика“ на НБУ



    • Правната система на САЩ: Силата на прецедента (Системата на общото право)
    • Трите стълба на правото на интелектуалната собственост

    • o Търговски марки
    • o Патенти
    • o Авторско право

    • Авторско право: какво е защитено и какво не е

    • o Казуси
    1.  Факти или оригиналност?
    2.  Колекции и бази данни
    3.  Изключението "Fair Use"
    4.  Пародията като изключение
    5.  Традиционното право среща новите технологии

    • Заключение, въпроси, дискусия


    Сам Микелсън е служител на Дипоматическата служба на Държавния департамент на САЩ от 2005 г. В момента той работи като заместник директор на Политическия/икономическя отдел на Посолството на САЩ в София, България.

    Преди това е работил в Астана, Казхстан; Франкфурт, Германия; Кишинев, Молдова и Вашингтон, САЩ. Преди да се присъедини към Дипломатическата служба на САЩ, Сам Микелсън е работил в частния сектор и за някои неправителствени организации в Ню Йорк.

    Завършил е икономика в Cornell University и право в Fordham University School of Law.

    Сам Микелсон е от Ню Йорк и Ню Джърси, а след като се присъединява към Дипломатическата служба живее в Северна Вирджиния.

    Към момента, той заедно със съпругата и сина си се радват да нарекат София свой дом.

     

     

     

     

    28.03.2018 г.

     

    Тема: „Особености на съдебната система на САЩ“

    Корпус 1, Аула

    Организатори:
    департамент „Право“
    Български институт за правни инициативи

    Лектор:
    Елизабет Стонг

    Модератор:
    проф. д-р Екатерина Михайлова

    Участници:
    студенти и преподаватели от програма „Право“

     

    На 28 март 2018 г. в Аулата на Нов български университет пред студенти и преподаватели на департамент „Право” бе изнесена публична лекция на тема „Особености на съдебната система на САЩ”. Лектор бе съдия Елизабет Стонг – федерален съдия в Съда по несъстоятелността на Източен окръг Ню Йорк . Организатори на събитието бяха департамент „Право“ на НБУ и Българският институт за правни инициативи.

     


    Съдия Стонг бе приветствана от проф. д-р Екатерина Михайлова – ръководител на департамент „Право” на НБУ. Г-жа Елизабет Стонг изказа задоволството си от поканата на Нов български университет да изнесе публична лекция.

     

     

    Съдия Стонг представи своя правен и професионален статут. Тя посочи, че федералната съдебна система, към която принадлежи, е създадена на основание чл. 3 от Конституцията на САЩ. Поясни, че е представител на Федералния съд по несъстоятелността (първоинстанционен съд) – институция, пред която се предявяват всички искови молби за обявяване в несъстоятелност на юридически и физически лица. Акцентира върху факта, че несъстоятелността е конституционноправен институт, предвиден в основния закон на САЩ, от компетентността на федералната съдебна система. Лекторът подчерта, че съществуват дела, които са подсъдни както на федералните, така и на щатските съдилища, като във втория случай става въпрос за дела, по които ищецът и ответникът са от различни щати.



    Съдия Елизабет Стонг продължи своето изложение с разказ за предмета на разглежданите от Съда по несъстоятелността дела. Тя определи Съдът като съдебна инстанция, която дава възможност гражданите, семействата и компаниите да възстановят своята стопанска дейност. Според Върховния съд на САЩ Съдът по несъстоятелността е „Съд на новото начало”.

    Съдия Стонг представи структурата на съдилищата в САЩ и процесуалните аспекти на разглеждането на делата по несъстоятелност пред Съда по несъстоятелността, пред федералния апелативен съд и пред Върховния съд на САЩ. Описа правното положение на магистратите в САЩ и възможността за кариерното развитие на съдиите. Съдия Елизабет Стонг отговори на въпросите на студентите и сподели своите виждания какви морални качества трябва да притежава добрият съдия.

     

     

    Елизабет Стонг работи като съдия в Съда по несъстоятелността на Източен окръг Ню Йорк от 2003 г. Преди да заеме тази длъжност е била партньор и сътрудник в кантората Willkie Farr & Gallagher в Ню Йорк, сътрудник в Cravath, Swaine & Moore и съдебен помощник на почитаемия Дейвид Мазони, окръжен съдия в Окръг Масачузетс. Съдия Стонг е член на Съвета за международни отношения и на Съвета и Комисията по членството на Американския правен институт. Тя е и член на борда и на изпълнителния комитет на Института за юридическа практика, член на борда на P.R.I.M.E. Finance, международна организация за разрешаване на спорове, която насърчава обучението на съдии по сложни финансови спорове, и член на борда на директорите на Нюйоркската асоциация на Юридическия факултет на Харвард. Съпредседател е на Нюйоркския клон на Фондацията на американската адвокатска колегия. Членува в Постоянната комисия за безвъзмездна и обществена защита на Американската асоциация на юристите, представител на Националната конференция на федералните първоинстанционни съдии на Американската асоциация на юристите пред Събранието на делегатите на Американската асоциация на юристите. Член е на Съвета на бизнес секцията на Американската асоциация на юристите. Съпредседателства Адвокатския гилдиен съвет на град Ню Йорк. Член е на Консултативния съвет на Съдебния център на Адвокатската асоциация на окръг Ню Йорк. Член е на Борда на директорите на Нюйоркския правен институт. Хоноруван преподавател е в Юридическия факултет на Бруклин и в Юридическия факултет на Университета „Сейнт Джон”. Съдия Стонг участва активно в изграждане на съдийски умения на международно ниво, като е обучавала съдии на пет континента, включително в Централна Европа, Северна Африка, Близкия изток и Арабския полуостров, като експерт към Световната банка, Международната финансова корпорация, Министерство на търговията на САЩ – Програма за развитие на търговското право. Консултирала е Върховния съд на Китай и Върховните народни съдилища в Пекин и Гуанджоу. Участвала е в съдийски семинари в Камбоджа, Бразилия, Аржентина и Чили. Изборен член е на Европейския правен институт и съветник към проекта ELI-UNIDROIT Принципи на транснационалния граждански процес.

     

    26.03.2018 г., 13.00 часа

    Зала 409, корпус 1

    Тема: „Върховенството на правото: понятие и значимост”

     

    Организатори:
    департамент „Право“
    Посолство на САЩ в България

    Лектор:
    Ms Samantha Smith, Press Attaché at the U.S. Embassy

    Модератор:
    доц. д-р Деница Топчийска

    Дискутанти:
    проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Райна Николова, гл. ас. д-р Гинка Симеонова

    Участници:
    преподаватели и студенти от департамент „Право“ и други департаменти на НБУ

    На 26 март 2018 г. в 409 аудитория „Проф. Васил Стоилов“ на Нов български университет пред студенти и преподаватели на департамент „Право” бе изнесена лекция на тема „Върховенството на правото: понятие и значимост”. Лектор бе г-жа Саманта Смит – пресаташе на посолството на САЩ в Република България.

     



    Г-жа Смит бе представена от проф. д-р Екатерина Михайлова – ръководител на департамент „Право” на НБУ. Г-жа Смит приветства и поздрави присъстващите студенти за избора им да изучават специалността „Право” и по този начин да участват в изграждането и управлението на българската държава.

     


    Тя посочи върховенството на правото като основен индикатор за доброто държавно управление. Подчерта, че в международноправен аспект чуждестранните инвеститори и граждани се подчиняват задължително на принципа за върховенство на правото. Във вътрешноправен смисъл върховенството на правото намира най-широко приложение в работата на правоохранителните органи – полицията и съдилищата.

     



    Г-жа Смит сподели своя опит, че принципът за върховенство на правото продължава да се развива и усъвършенства и в САЩ. Отбеляза няколко конкретни примера от нейната работа за нарушаване на този фундаментален индикатор на демокрацията.

     

     

     

     

    Лекторът отбеляза няколко отличителни характеристики на принципа в правната система на САЩ:

    1. Всеки гражданин се подчинява на еднакви юридически правила и спрямо него се провежда справедлив съдебен процес.
    2. Налице е равенство на правата и свободите на гражданите (лична неприкосновеност, свобода на мисълта, свобода на словото, свобода в избора на професия и др.).
    3. Законите в САЩ са ясно описани, кодифицирани и всеки гражданин има достъп до тях онлайн.
    4. Законите се прилагат справедливо и се създават така, че всеки гражданин да може да ги приложи, ако това се наложи.
    Г-жа Смит обърна внимание, че значителен брой компании от САЩ проявяват интерес да правят бизнес в България и техните въпроси се отнасят до спазването на принципа за върховенството на правото, а именно:
    1. Подписаните бизнес договори ще бъдат ли приложени от българските съдилища?
    2. Какви са размерите на данъците и административните такси, с оглед формирането на предварителен финансов план?
    3. Надеждни ли са комуналните услуги?
    4. Гарантирана ли е защитата на служителите на тези компании от насилие и престъпления?
    Г-жа Саманта Смит направи обобщение, че съществува потребност от укрепването на принципа на върховенството на правото в България.

    На зададени въпроси от страна на студентите тя отправи препоръка да бъде създадено електронно правосъдие в България, с помощта на което би се повишила прозрачността на правната система и гарантирала бързината на съдебния процес.

    На финала на публичната лекция г-жа Саманта Смит насърчи студентите да следват неотклонно принципа за върховенство на правото в своите бъдещи професионални изяви.


    Саманта Смит има бакалавърска степен по изящни и приложни изкуства и докторска степен по право от Северозападното училище по право (колежът „Люис и Кларк”) в гр. Портланд, щата Орегон, Съединени американски щати. Практикувала е право като адвокат по наказателни дела в продължение на десет години, преди да се присъедини към Дипломатическата служба за външни отношения на САЩ. Като служител в Дипломатическата служба тя е работила в Лагос, Истанбул, Вашингтон. В момента е пресаташе в Посолство на САЩ в София.

     


    15.05.2017 г.


    ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ „ПРАВАТА НА ЧОВЕКА МЕЖДУ ЗАКОНА И ПОЛИТИКАТА: СЛУЧАЯТ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ“

    Организатори:
    департамент „Право“
    Център за независим живот
    Фондация „Български адвокати за правата на човека“

    Лектори:
    д-р Румен Петров, Капка Панайотова и Даниела Екимова

    Модератор:
    проф. д-р Екатерина Михайлова

     

    Защита на правата на човека, представени през погледа на социалния работник, на хората с увреждания и на юриста, ще се срещнат и ще дискутират помежду си българските и европейски измерения на проблемите. Ще бъдат представени социалния статус на хората с увреждания тук и сега; позицията на застъпниците за спазване на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; практиката на ЕСПЧ и СЕС по нарушени права на хора с увреждания.

    Д-р Румен Петров е преподавател в департамент „Здравеопазване и социална работа“ , Капка Панайотова е дългогодишен ръководител на Център за независим живот и фондация, а Даниела Екимова е магистър по право и по право на Европейския съюз, в момента работи в Брюксел като консултант и обучител по право на ЕС и правата на човека. Треньор на отбора на СУ, достигнал финала на състезанието по права на човека в Страсбург през 2017 г.

     

    05.04.2017 г.

    ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ „РОЛЯТА НА ОМБУДСМАНА КАТО ПОСРЕДНИК МЕЖДУ ГРАЖДАНИТЕ И ИНСТИТУЦИИТЕ“

    Организатор:
    департамент „Право“

     

    Лектор:
    г-жа Мая Манолова, Омбудсман на Република България

    Модератор:
    проф. д-р Екатерина Михайлова

     

    Омбудсманът е застъпник за правата на хората и пазител на обществения интерес. Той е висш и независим конституционен орган, който се избира от Народното събрание за срок от пет години. Омбудсманът е независим в своята дейност и се подчинява само на Конституцията, законите и международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България.

    Г-жа Манолова е бивш народен представител в 40,41 и 43-ото Народно събрание. Активно е участвала в много комисии към Парламента, на някой от които е била председател или зам. председател.

    От 1998 г. до 1.10.2015 г. е адвокат-Адвокатска колегия, Кюстендил. От 20.10.2015 г. е омбудсман на Република България.

    Г-жа Манолова ще засегне въпроса за нарастващите проблеми между гражданите и различните институции, както и монополните дружества налагат един обстоен поглед върху работата и функциите на омбудсмана.

     

    17.03.2017 г.


    ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ „ЗАЩИТА НА ПРАВАТА МЕЖДУ ЗАКОНА И СЪДА, НОРМАТА И РАЗПОРЕДБАТА“

    Организатор:
    департамент „Право“

    Лектор:
    проф. д-р Антонио Палма, Държавен университет „Федерико Втори“- Неапол

    Модератор:
    проф. д.ю.н. Малина Новкиришка, департамент „Право“

     

     

     

  • ПЪТУВАЩ СЕМИНАР И КОНФЕРЕНЦИЯ "ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ"
  •  

     

    ПЪТУВАЩ СЕМИНАР И КОНФЕРЕНЦИЯ "ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ"

    гр. Велико Търново – 22 и 23 март 2019 г.

     

    На 22 и 23.3.2019 г. за пореден път бе проведен пътуващ семинар на тема: „Търновската конституция“. Участие в семинара взеха преподаватели и 24 студенти от програма „Право“.

     




    Студентите представиха презентации, бяха разгледани и музеят „Възраждане и Учредително събрание“, Археологическият музей, Архитектурно-музейният резерват „Царевец“, църквата „Свети четиридесет мъченици“.





     

    Със семинара беше отбелязана 140-годишнина от приемането на Търновската конституция и професионален празник на юристите. На 16 април 1879 г. Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция – първата конституция на България. Събитието се случва във Велико Търново след Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.). Официалното ѝ  наименование е „Конституция на Българското княжество“. Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.

     

     



     

    Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно чл. 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство“.

     

     





    Проф. д-р Екатерина Михайлова


     

     

     

    ПЪТУВАЩ СЕМИНАР И КОНФЕРЕНЦИЯ "ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ"

    гр. Велико Търново – 15 и 16  април 2018 г.

     

    Пътуващ семинар „Търновската конституция” в гр. Велико Търново се организира и проведе на 15 и 16 април 2018 г. от преподаватели и студенти от магистърска програма „Право”, департамент „Право”. Семинарът се реализира с финансовата подкрепа на фонд „Учебни програми“ към Магистърски факултет на НБУ. В семинара взеха участие студенти, преподаватели и служители на НБУ.

     

     

    Пътуващият семинар се провежда за трета година.

     

     

    По време на семинара се проведе научна конференция в сградата на Учредителното събрание с цел отбелязване Деня на Конституцията – 16 април. Изнесени бяха доклади и презентации от студенти от курс „Развитие на българския конституционализъм”, департамент „Право“ НБУ на тема: парламентарния дебат в Учредителното събрание; Рапортът на конституционната комисия; дебатите по църковния въпрос и местното самоуправление; Търновската конституция – най-демократичната.  Преподавателите от НБУ проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. Райна Николова, д. н., проф. д-р Марио Бобатинов и гл. ас д-р Петя Неделева участваха с изказвания относно значимостта на Търновската конституция. Специално участие в конференцията взе и преподавателят от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. д-р Милко Палангурски, който участва с лекция на тема Учредителите в събранието.

     

     

     

     

     

     

    След конференцията бяха разгледани и музеят „Възраждане и Учредително събрание“, Археологическият музей, Архитектурно-музейният резерват „Царевец“, църквата „Свети четиридесет мъченици“.

     

     

     

     

    Проф. д-р Екатерина Михайлова

     

    23.04.2018

  • Текущи семинари
  •  

    24 април 2018 г., 9:40 ч.
    Зала 305, корпус 2

     

     

    Презентации и дискусия


    Организатори:
    Център за кариерно развитие и обучителни ресурси
    департамент „Право“
    Делойт България ЕООД


    Данъците са интересни. Знаете ли защо?


    Презентатори и дискутанти:

    Александър Стефанов, старши мениджър Данъчни услуги
    Никола Сейменов, мениджър Данъчни услуги
    доц. д-р Емилия Станкова, гл. ас. д-р Гинка Симеонова
    проф. д-р Екатерина Михайлов, доц. д-р Деница Топчийска
    студенти от департамент „Право“


    Целта на събитието е да запознае студентите със същността, възможностите и предизвикателствата, които съдържа в себе си професията на Данъчния консултант, през опита на практикуващи професионалисти.


    1) Александър Стефанов – старши мениджър отдел Данъчни консултантски услуги, сектор Трансферно ценообразуване, юрист с над 15 години професионален опит в областта на корпоративни данъци / трансферно ценообразуване
    2) Никола Сейменов – мениджър, отдел Данъчни консултантски услуги, сектор Услуги за глобални работодатели, юрист с над 10 години професионален опит в областта на личните данъци