26.06.2023 г.

На 26 юни 2023 г. студенти от трети курс на магистърска програма „Право“ на Нов български университет посетиха Административен съд – София – град в рамките на извънаудиторно занятие по курса LAWN613 Стаж в съд. С това организирано посещение приключи двуседмичният им стаж в съдебната институция. Те решаваха казуси, съставени от съдия Ралица Романова (заместник-председател на Трето отделение), съдия Ирина Кюртева (заместник-председател на Първо отделение), съдия Зорница Дойчинова (заместник-председател на Второ отделение) и съдия Деница Митрова. Обучението се проведе в зала № 6 на съда.

Първият казус бе посветен на прекратяването на договора за военна служба на държавен служител във военно формирование на основание дисциплинарно уволнение заради употреба на алкохол по време на изпълнение на служебните задължения на основание Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Устава на войсковата служба на Въръжените сили на Република България. Въпросите бяха свързани с процесуалните действия след подаването на жалба от уволнения гражданин пред административния съд и последвалите я процесуални действия пред първата инстанция.

Вторият казус се отнасяше до уведомяването при премахването на незаконен строеж (гаражна клетка) по Закона за устройството на територията и възможната правна защита на адресата на индивидуалния административен акт.

Третият казус бе свързан с възобновяване на административнонаказателното производство на основание Закона за административните нарушения и наказания във връзка с издадени наказателни постановления на основание Кодекса на труда и Закона за безопасните и здравословни условия на труд. Тук акцентът бе поставен върху необходимите доказателства за възобновяване на производството и процесуалния ред за развитие на административнонаказателния процес по трите случая.

Студентите задаваха множество допълнителни въпроси по повод организацията на работа на АССГ, които получиха компетентни отговори от съдиите и представителите на администрацията.

25 октомври 2021 г.

На 25 октомври 2021 г. (понеделник), при спазване на административноправния режим на въведените противоепидемични мерки, в Аулата на Нов български университет г-н Димитър Божилов – кмет на район „Триадица“ в Столична община изнесе пред студенти от втори курс на магистърска програма „Право“ на НБУ публична лекция на тема „Актовете на един почти кмет“. Модератор на събитието бе проф. д. н. Райна Николова.

В началото на своето експозе г-н Божилов сподели, че преди да бъде избран за кмет, в качеството му на адвокат, е защитавал редица граждански каузи пред администрацията на района, в който е роден, отраснал и живее със семейството си. Той заяви, че масовото впечатление, че актовете на българските административни органи често страдат от пороци, поради което са незаконосъобразни, не е вярно. Допълни, че не всички актове, издавани на територията на района, се издават от кмета. Такива постановяват също и заместник-кметовете на района, главният архитект на района, главният инженер на района, началникът на отдел „Инженерна инфраструктура“ и др.

Лекторът посочи, че в своята дейност се възползва в максимална степен от съдържанието на чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Кметът на район „Триадица“ в Столична община представи многообразни примери от проблеми, които са поставяни на неговото внимание и той е трябвало или предстои да разрешава в областта на гражданската регистрация; здравеопазването, с акцент гези по време на пандемична обстановка; образованието; благоустрояването и комуналните дейности; спорта и отдиха; опазването на околната среда и др.

По време на събитието в Аулата присъстваха 21 студента, а във виртуалната класна стая участваха 94 студента.

По време на лекцията г-н Димитър Божилов демонстрира ерудиция и компетентност, лична ангажираност към проблемите на жителите на район „Триадица“ на Столична община. Подчерта силната си воля чрез работата си да гарантира техния нормален и спокоен живот. Подчерта своя подход да решава трудностите в диалог, чрез добра комуникация и балансиране на личните интереси на отделния гражданин с тези на местната общност. Неколкократно изтъкна своята привързаност и тясна връзка с гражданите на района.

Интересът към лекцията бе извънреден, поради което предварително обявената ѝ продължителност от час и половина бе надхвърлена с 25 минути.

Студентите зададоха десетки въпроси. Показаха висока осведоменост и познания. Позоваваха се на законови разпоредби. Питаха и за разрешаването на конкретни казуси в района. В края на срещата изразиха своята благодарност за изнесената лекция и признателност за нейното организиране.

4.11.2020 г.

РОЛЯТА НА ПРОКУРОРА В АДМИНИСТРАТИВНИЯ ПРОЦЕС

На 4 ноември 2020 г. от 10,30 часа във виртуалната класна стая на курса LAWN302 Административно право и административен процес съдия Атанаска Дишева – член на Висшия съдебен процес произнесе публична лекция на тема „Ролята на прокурора в административния процес“ пред студенти от магистърска програма „Право“. Модератор на събитието бе проф. д. н. Райна Николова, която в началото на събитието представи накратко кариерното развитие на лекторката.

Съдия Дишева започна своето изложение с определяне на характеристиките на прокуратурата, отличаващи я от друга част от съдебната власт (съдилищата) по това, че е централизирана структура, в която действа принципът на субординация. След това обсъди функционирането ѝ в контекста на конституционния принцип за разделение на властите и ролята ѝ при прилагането на конституционния принцип на правовата държава, като акцентира върху принципа за спазване на йерархията на нормативните актове, който не позволява законите да противоречат на Конституцията. Посочи обхвата на компетентността на прокурора, очертана в чл. 127 от Конституцията на Република България, в чл. 145 от Закона за съдебната власт и чл. 16 от Административнопроцесуалния кодекс. Обърна внимание върху неговата роля на всички етапи на административния процес – по издаване на административни актове, оспорването им и тяхното изпълнение.

Съдия Дишева се спря на основните разпоредби в Закона за съдебната власт, които оформят функционалната особеност на прокурора. Изтъкна, че негова роля се констатира при налагането на административни наказания, прилагането на принудителни административни мерки. И продължи с това, че в Административнопроцесуалния кодекс правомощията на прокурора са предвидени в следния смисъл: прокурорът има правомощия да предприеме съответните действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. Тези правомощия се свеждат до възможността той да инициира производство, което да доведе до отмяната на този акт. Начинът, по който прокурорът прави това, е чрез подаването на протест срещу незаконосъобразния административен акт. Освен това прокурорът може да встъпи във вече образуван процес, иницииран от друго лице – частноправен субект. Също така прокурорът има хипотези, в които участва в образуван вече административен процес. Това той прави с оглед защитата на държавен или обществен интерес. В Административнопроцесуалния кодекс няма дефиниция какво представлява държавният или обществен интерес, нито в друг нормативен акт, сподели лекторката. Правната теория има думата по този въпрос. Преобладаващото в съдебната практика е разбирането, че когато прокурорът упражнява правомощия, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс в защита на държавен или обществен интерес, наличието на такъв интерес се предполага. Тоест, не е нужно във всяко конкретно производство той да го доказва. Макар че има случаи, в които протестите на прокурора са приемани от съда за недопустими, съответно производството е прекратявано, защото съдебните състави са приемали, че прокурорът не е доказал наличието на държавен или обществен интерес да упражни съответното си правомощие.

Съдия Дишева заяви, че ролята на прокурора в административния процес е съществена в конкретни случаи и затова участието му е задължително в съдебни производства, като тези по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). За неговата особено важна роля говори фактът, че в производствата по ЗОДОВ неучастието на прокурора в тях се възприема за съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на акта, постановен в това производство. Другите случаи, в които прокурорът е длъжен да участва, защото все така се презюмира наличието на държавен или обществен интерес от неговото участие в съответните съдебни производства, са например всички касационни производства. Това са както производствата, които се развиват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) пред съответния административен съд като касационна инстанция, така и в производствата като касационна инстанция пред Върховния административен съд по АПК. Същото се отнася и за производствата по отмяна – един извънреден процесуален способ за отмяна на влезли в сила неправилни съдебни актове на специално посочени в закона основания.

Все в съответствие с изискването за разделението на властите и за упражняването на правомощията, които произтичат от това разделение на властите, и изискването да се упражняват правомощията в обема и по начините, чрез способите, предоставени от закона, съдия Дишева сподели, че ѝ се струва важно да държим сметка за това, че прокурорът като всеки държавен орган в системата от държавни органи може да упражнява правомощията си само дотолкова, доколкото те са му предоставени първо, от Конституцията на Република България, и след това от законите, които могат да доразвиват правомощията, предвидени от Конституцията, но в никакъв случай не могат да ги разширяват. Защото иначе тегне опасността тези законови разпоредби, които предоставят такива правомощия, да бъдат обявени за противоконституционни от Конституционния съд. Така че, когато се коментира упражняването на правомощия на прокурора в административния процес, следва да се има предвид това – как прокурорът може да упражнява тези правомощия и какво може да прави той.

Съдия Дишева обърна внимание на едно обстоятелство. В чл. 127 от Конституцията са описани няколко правомощия на прокурора, като законовият текст гласи, че прокуратурата следи за спазването на законността (изброявайки правомощията), но само част от тях имат отношение към административния процес. Първото правомощие на прокуратурата предвижда, че тя ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. На второ място, тя може да извършва разследване. Също така привлича към отговорност лица, които са извършили престъпления и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер.

Споменатите правомощия засягат предимно наказателните производства. Съдия Дишева цитира правомощието на прокурора по надзор върху изпълнението на наказателните и другите принудителни мерки. Акцентира върху това, че тук се имат предвид наказателните мерки в рамките на наказателния процес и принудителни мерки, част от които имат отношение към административното производство, а именно – принудителните административни мерки. Лекторката отбеляза, че следващите две правомощия от конституционния текст са: приема за отмяна на незаконосъобразни актове и в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела. Изрази мнение, че точно това са споменатите разновидности на правомощията на прокурора в административния процес съобразно АПК: действие срещу незаконосъобразни административни актове в защита на държавен или обществен интерес, което може да бъде упражнено чрез подаването на протест, и участието в административния процес, което участие има две измерения: когато прокурорът прецени, че неговото участие се налага за защита на държавен или обществен интерес, или, когато по силата на законова разпоредба.

участието на прокурора в административен процес е задължително. Особено ползотворна е неговата роля в производствата по оспорване на наредби на общинските съвети, когато същите са незаконосъобразни. Освен чрез протест, който е предявен от прокурора, полагащ началото на съдебното административно производство, участието може да бъде осъществено и чрез неговото встъпване в процеса.

Лекторката посочи, че заслужава внимание да запознае студентите с възможностите на прокурора в административния процес и заяви, че когато той инициира административно съдебно производство, Административнопроцесуалният кодекс казва, че прокурорът има роля като на страните в този процес. Когато прокурорът участва в съдебното административно производство, той дава заключение. Съдия Дишева сподели, че какъв е характерът на това заключение не е точно уредено в закона, но в съдебната практика е напълно ясно и последователно застъпвано разбирането, че това заключение не е обвързващо за съда и има по-скоро подпомагащ го характер. Тя изясни, че в заключението се прави тълкуване на фактите и на приложимите правни норми. Представи мнението на свой колега – съдия, който в момента работи във Върховна административна прокуратура, че заключението на прокурора по административни дела се доближава и по-скоро има много общи черти със заключението на Генералния адвокат в производствата пред Съда на

Европейския съюз, където прокурорът се нарича „прокурор на правото“. Тоест, той не се явява в защита на една или друга страна, а по-скоро е защитник на правото на Европейския съюз.

В изложението си съдия Дишева постави въпроса и за налагащото се в последно време говорене за това дали прокурорът има правото да осъществява т. нар. общ надзор за законност и в частност, доколко този надзор за законност има място в административното производство. Тя припомни направеното от нея позоваване на чл. 127 от Конституцията на Република България и на невъзможността законите да противоречат на Конституцията, които ако противоречат, не следва да бъдат прилагани и трябва да бъде търсен начин същите да бъдат обявени за противоконституционни. Общият надзор за законност, който прокуратурата може да осъществява, е бил предвиден като такъв в действащите конституции по време на тоталитарната държава. Той е бил уреден по различен от сегашния способ на уредба, заради което лекторката изрази мнение, че правомощията, които прокуратурата има, са тези, посочени в Административнопроцесуалния кодекс, и каквито съответстват на конституционния текст в действащия Основен закон.

След това студентите пристъпиха към задаване на въпроси не само по проблемите, засегнати в публичната лекция. Възползвайки се от позицията на съдия Дишева на член на Висшия съдебен съвет, те се интересуваха от редица теми с философски, актуален и личен характер, сред които:

- възможността съдиите и прокурорите да се тестват от полиграф с цел установяване на случаи на корупционни практики в работата им;

- свръхсубординацията в дейността на прокуратурата;

- къде би трябвало да е мястото на прокуратурата – в съдебната власт или в изпълнителната власт;

- изясняване на смисъла на понятието съдебна ваканция в периода от15 ноември до 31 декември 2020 г. в контекста на действащото законодателство;

- дали Висшият съдебен съвет е обсъдил искането на Съюза на съдиите в България да се стартира дисциплинарно производство за предсрочното освобождаване на главния прокурор Иван Гешев от длъжността му;

- съществува ли вероятност в обозримо бъдеще да се промени правното положение на прокуратурата;

- доколко е уместно участието на прокурор в административния процес, след като във Федерална република Германия, например, неговата функция се изпълнява от „държавен адвокат“, назначен в самия съд, който взима участие в процеса, ако сметне за необходимо, а на ниво провинциален съд част от провинциите дори са закрили тази длъжност и общественият интерес се защитава от органа, който е страна по делото;

- макар прокурорското заключение да не е обвързващо за съда, до каква степен то все пак се взема предвид в практиката;

- доколко някои от сегашните разпоредби в Закона за съдебната власт не дават на прокурора правомощия да упражнява общ надзор за законност;

- доколко е приемливо при атестирането на съдиите и прокурорите да се ползва полиграф;

- дали не трябва и защо не е сезиран Конституционният съд относно текстове в Закона за съдебната власт, които допускат общ надзор за законност на прокуратурата;

- доколко е прието участието на прокурора в наказателните производствата по чл. 78 от Наказателния кодекс по негова преценка;

- доколко е законосъобразно решението на Народното събрание за прекратяване на работата на съдилищата през март-април 2020 г. и дали това доведе до натовареност в дейността на съдилищата;

- личното мнение на съдия Дишева за предложените промени в Наказателно-процесуалния кодекс от страна на Прокуратурата на Република България;

- доколко е уместно само прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори;

- доколко проблемна е процедурата по формирането на състава на Висшия съдебен съвет и по-специално политическите назначения в т. нар. парламентарна квота;

- доколко мястото на главния прокурор е в състава на Висшия съдебен съвет;

- при атестирането на магистратите не следва ли да се правят психологически изследвания, тъй като същите в продължение на години са подлагани на стрес и сериозен натиск в работата им, с оглед разглежданите от тях дела;

- каква би трябвало да е отчетността на прокуратурата, за да се защити общественият интерес;

- как лекторката е избрала професията на съдия и дали е удовлетворена от практиката си.

На всички въпроси съдия Атанаска Дишева отговори задълбочено, обстойно и аргументирано. Тя благодари на студентите за проявения интерес към нейната публична лекция и ги призова да изучават старателно административното право и административния процес, защото днес административното право намира все по-голямо приложение в обществените отношения. Тя отправи към тях прагматичен съвет, като се позова на факта, че все още юристите – специалисти по административно право са малко на брой и това е перспективно поле за професионална реализация. Призова ги да не пропускат шанса, докато са в университета да изучават колкото могат повече аспекти на административното право и процес, защото със сигурност тези знания ще са им необходими и полезни в практиката.

По предварителен план срещата трябваше да продължи до 12,00 часа, но интересът на студентите (67 на брой) бе изключително голям, съдия Дишева се представи като високо ерудиран и увлекателен лектор, поради което събитието приключи в 13,00 часа. В края на чата студентите отправиха думи на гореща благодарност за предоставената им възможност да се срещнат с авторитетен професионалист като съдия Атанаска Дишева и за изнесената от нея изключително интересна публична лекция за ролята на прокурора в административния процес.

21.10.2020 г.

Това, което е добро за хората, не винаги е политически правилно, но някой трябва да го свърши


На 21 октомври 2020 г. от 11 часа в Аулата на Нов български университет в условията на „хибридно“ обучение (присъствено обучение при спазване на противоепидемиологичните мерки и участници във виртуална класна стая) г-н Трайчо Трайков – кмет на район „Средец“ при Столична община произнесе публична лекция на тема „Това, което е добро за хората, не винаги е политически правилно, но някой трябва да го свърши“ пред студенти от магистърска програма „Право“. Модератор на събитието бе проф. д. н. Райна Николова.
 

В началото г-н Трайков разясни накратко какво представлява районът в една община и какво е мястото му в местното управление и самоуправление. Според него децентрализацията в местното управление трябва да се доведе до възможно най-ниско ниво: „Доказана истина е, че парите се разходват най-ефективно, когато това се случва възможно най-близо до източника им“. Той запозна студентите със съвременната бюджетна структура на Столична община и изтъкна нейните недостатъци. Лекторът посочи, че на районите трябва да се повери по-голяма финансова независимост и самостоятелност при решаването на проблеми в областта на местната инфраструктурата. Така би се получило истинско съревнование между различните райони. Когато гражданинът установи какви подобрения настъпват в съседния район, той ще настоява пред своята районна администрация да предприема същите мерки. Г-н Трайков посочи, че на стремежа за финансова децентрализация се опонира с мнението, че към районите няма съветници, които по подобие на Столичния общински съвет, да контролират разходите и използването на бюджета. Но заяви, че има достатъчно финансови контролни органи, сред които и Сметната палата, които осъществяват одити. Допусна, че ако това е толкова непреодолим аргумент, то е напълно възможно създаването на районни общински съвети. Още повече, че в София има достатъчно социално активни граждани по различни теми, които се свързват с районните администрации и споделят своите идеи за развитие на съответния район, а някои районни кметове създават и обществени съвети. Но тези обществени съвети не са уредени на законово ниво и техните предложения по никакъв начин не ангажират общинския съвет на Столична община в областта на финансирането. Изрази мнение, че ако тези обществени съвети в рамките на 15 човека работят безвъзмездно или срещу заплащане в изпълнение на един минибюджет, тогава наистина биха настъпили истински резултати в районите на столицата.

Г-н Трайков обясни особеностите на район „Средец“. По думите му районът е уникален, тъй като обхваща територията на идеалния център на града заедно с историческата част на Борисовата градина. В района почти няма общинска собственост, не съществува значителна строителна активност и в този смисъл няма големи спорове, свързани със строителната дейност, както е в други райони на столицата. Но, когато възникне такъв конфликт, то той придобива гигантски пропорции. Даде за пример случая с бъдещето на хотел „Рила“, тъй като собственикът иска да го събори и да построи нова сграда, а става въпрос за територия, която е част от археологически резерват.

Район „Средец“ е различен и защото в него се регистрират служебно всички граждани, които са чужденци, придобили българско гражданство, нямащи постоянен адрес в Република България. На практика живеещите в района с постоянна адресна регистрация са приблизително 35 000 – 40 000 граждани, но въз основа на особеното значение в Република България на район „Средец“ жителите му наброяват близо 170 000. С това се обяснява по-голямата натовареност на различни направления от дейността на районната администрация и по-специално на отдел „ГРАО“ (Тражданска регистрация и административно обслужване).
Районният кмет контролира част от дейността на търговската дейност на ресторантите, заведенията и магазините, както и строителството. Актовете, които той издава, подлежат на обжалване. Особеност на район „Средец“ е, че на неговата територия се намират много сгради – паметници на културата. В гр. София такива са около 2 000. От тях 500 се намират в район „Средец“.

След продължилото 15 минути експозе студентите започнаха да задават своите въпроси. А те се отнасяха до темите, свързани с:
- ролята на кмета като посредник в отношенията между Столична община и органите на общинската полиция;
- създаването на градски рингове по повод достъпа на гражданите до столицата и придвижването в града;
- условията за паркиране в отделните райони на столицата (зелена и синя зона за паркиране);
- намесата на районния кмет в междусъседски спорове при управлението на етажната собственост;
- сезиращата функция на районния кмет по повод отказа на собственици на знакови сгради – паметници на културата да ги поддържат;
- как може да се стигне до децентрализация в дейността на районните кметове;
- за качеството на ремонтите на градската инфраструктура;
- какви са предстоящите намерения на район „Средец“ относно различни проекти в областта на уличното движение, въвеждането на общ стандарт и естетически изглед на фасадите на сградите в централната градска част, включително запазване на автентичната визия на града и уеднаквяването на фасадите;
- примери за благоустройствени мероприятия в района;
- възможността на районната администрация да се бори с предварително договаряне за цените между участници в процедури по възлагане на обществени поръчки;
- дали се е реализирал през лятото проектът за зелените улици;
- съществува ли необходимост районните кметове да придобият допълнителна компетентност;
- възможността за данъчни облекчения при облагородяване на междублоковите пространства;
- какви са разликите в отговорността, отчетността и естеството на работа на един министър и на един кмет на район;
- районен кмет от коя политическа сила е.

Лекторът разясни правомощията на районния кмет в областта на опазването на обществения ред и по специално компетентността по Закона за Министерството на вътрешните работи, в сферата на Закона за управлението на етажната собственост. Представи собствената си практика на комуникация с гражданите, нова инициатива в областта на медиацията при управлението на етажната собственост. Отправи препоръка студентите да бъдат настоятелни в отстояването на интересите в рамките на местното самоуправление. Изрази надеждата си от създаването на нови градски пространства, символизиращи демократичното развитие на България, които съдържат съвременната трактовка на тоталитарното минало на страната ни. Срещата бе изпълнена с много силен положителен заряд.

09.12.2019 г.

 „Практически измерения на административния процес. Симулативен съдебен процес“

На 9.12.2019 г. в Аула на Нов български университет заместник-председателят на Административен съд – София – град г-жа Любка Петрова изнесе публична лекция на тема „Практически измерения на административния процес. Симулативен съдебен процес“ пред студенти от втори курс на магистърска програма „Право“. Модератор на събитието бе проф. д. н. Райна Николова.

На нея магистратът направи общ анализ на системата на съдилищата в Република България и по-специално на административните съдилища.

Запозна студентите със структурата и организацията на дейността на Административен съд – София – град  и разглежданите от него административни дела.

Представи накратко естеството на работата на отделенията на съда и материалните закони от областта на административното право, чието приложение тълкува съдът. Поясни ролята на Административен съд – София – град като първоинстанционен съд и касационна инстанция по дела от административно-наказателен характер.

Разкри някои тънкости от професионалната си работа, свързани с технологията на съдебното производство.

Във втората част на лекцията съдия Любка Петрова представи казус, свързан с отказ да се предостави достъп до обществена информация от страна на кмета на Столична община. Бяха формирани три отбора от присъстващите студенти на доброволен принцип.

Студентите от първия отбор представиха тезата на жалбоподателя.

Вторият отбор студенти защитаваше позицията на административния орган, издал отказа за достъп до обществена информация, представляван в съдебното производство от юрисконсулти на Столична община.

Студентите от третия отбор представляваха съда, който трябва да разреши административноправния спор.

Докато течеше подготовката по разиграването на казуса и предоставянето на насоки от страна на съдия Любка Петрова, останалите студенти се запознаха със съдържанието на делото.

След подробно разпределение на ролите и даването на указания на участниците в съдебния процес съдия Любка Петрова посочи мястото в съдебната зала на страните по делото и на съда и всички участници заеха местата си.
Отборът на жалбоподателя поддържаше твърденията си от жалбата, че постановеният отказ е незаконосъобразен и отправи искане същият да не бъде отменян, както и за възнаграждение за трима адвокати.

Отборът на общината поддържаше становище, че постановеният отказ е законосъобразен и оспорваше размера на адвокатското възнаграждение, като настояваше за възнаграждение за юрисконсулта.

Съдът отмени изричния отказ да се предостави достъп до обществена информация като незаконосъобразен, изпрати преписката на кмета на Столична община за произнасяне и определи 14-дневен срок за произнасяне на административния орган, считано от датата на получаване на преписката, осъди Столична община да заплати съдебно-деловодните разноски и уважи възражението на ответника относно искането на жалбоподателя да се заплати адвокатско възнаграждение само за един адвокат.

Съдия Любка Петрова участва и в последвалите разисквания при решаването на казус във връзка с прилагането на принудителна административна мярка по повод замърсяване на околната среда от млекопреработвателно предприятие. Тя даде ценни насоки за изясняване на същността на принудителните административни мерки, чиято нормативната уредба се съдържа в Закона за административните нарушения и наказания, и обърна внимание върху развитието на касационното производство във връзка с препращащите норми към Наказателнопроцесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс.

10.12.2019 г.

На 10.12.2019 г. студенти от втори, трети и четвърти курс на департамент "Право" на Нов български университет, водени от проф. д.н. Райна Николова и гл.ас. д-р Деяна Марчева се срещнаха с Омбудсмана на Република България Диана Ковачева в деня на отворените врати.

В събитието участва г-жа Цвета Караянчева, председател на Народното събрание, която поздрави Омбудсмана и студентите по право от българските университети с годишнината на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.

Срещата беше уважена дистанционно  и с видео послание от посланика на САЩ Херо Мустафа.


Студентите по право от НБУ зададоха въпроси на Омбудсмана, вкл. за замърсяването на въздуха в столицата и предприетите действия по жалби на граждани в тази връзка. Заедно със свои колеги от други университети студентите по право от НБУ обсъждаха в групи различни въпроси по правата на човека с компетентните отдели от администрацията на Омбудсмана, основните видове жалби и сигнали на гражданите.

В края на срещата студентите участваха в решаването на казус в областта на правата на човека."

13.12.2021 г.

На 13 декември 2021 г. от 16.20 часа в Аулата на НБУ, при спазване на противоепидемиологичните мерки, както и онлайн се проведе издание на общоуниверситетския съвместен семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“ на тема „Спорният статут на Паметника на Съветската армия в София“ с лектор Петър Славов и модератор проф. д-р Екатерина Михайлова.

Лекторът започна своето изложение с разказ за разположението на Княжеската градина преди изграждането на този възпоменателен знак на окупацията на Съветския съюз, за изготвянето на проект за строежа на монумента през 1949 г., за началото на строителните дейности през 1952 г. и завършването им през 1954 г.

Г-н Петър Славов разкри вещноправния статут на Паметника на Съветската армия към момента на построяването му – чл. 9 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите. Той отбеляза, че съгласно писмо № 14-00-151/15.07.2015 г. на Министерството на отбраната монументът не влиза в обхвата на Закона завоенните паметници и не е регистриран като паметник по смисъла на сега действащия административен закон. Паралелно с това Агенцията по геодезия, кадастър и картография изразява становище, че липсват законови основания за нанасянето на монумента в кадастъра.

В ретроспективен план бяха припомнени и редица събития с отношение към статута на Паметника Съветската армия в София. Като основания за преместването му бяха изтъкнати разделението на българското общество по въпроса; постоянните разходи на държавата за неговото почистване, опазване и охрана; липсата на синхрон между композицията на монумента и околната градска среда; подчертано агресивното послание, като „Шпагинът“ на войника от върха на постамента, който се извисява над куполите на катедралния храм „Свети Александър Невски“, а също и над сградата на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и тази на Народното събрание. Г-н Славов изрази мнение, че неговото съвременно място е в Музея на социалистическото изкуство. Той сподели идеите за заместване на монумента чрез замяната на композицията от държавния герб или статуя на български владетел.

В семинара участваха студенти по „Право“ на НБУ и преподавателите проф. Райна Николова, д. н., проф. Момчил Методиев, д. н., проф. д-р Веселин Вучков,  гл. ас. Методи Методиев, гл. ас. д-р Мария Чочова и др.

6.12.2021 г.

На 6 декември 2021 г. от 13 часа в аудитория 210 на корпус 1 на НБУ, при спазване на противоепидемиологичните мерки, както и онлайн се проведе издание на общоуниверситетския съвместен семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“ на тема „Самооблагане на населението и ергенският данък в контекста на съвременната данъчна политика“. Лектор бе гл. ас. д-р Гинка Симеонова, а модератор – проф. Райна Николова, д. н.

В самото начало гл. ас. д-р Гинка Симеонова запозна присъстващите с въведената за първи път в България от управляващото мнозинство на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) нормативна уредба на трудовата повинност през 1920 г., както и с факта на замяната ѝ през 1951 г. с института на самооблагане на селското население.

По-нататък лекторката запозна аудиторията със съдържанието на приетия през 1958 г. Закон за самооблагане на населението и с конкретния размер на задълженията към държавата за трудоспособното население над 18-годишна възраст – парични вноски до 3% от годишните доходи за изтеклата календарна година или със строителни и други материали на същата стойност, както и полагането на доброволен труд до 40 часа за мъжете от 18 г. до 60 г. и за жените от 18 г. до 55 г., а за участие с коли – до 20 часа. Изложението ѝ бе допълнено от архивни документи. Лекцията продължи с анализ на развитието на института на самооблагането през 1979 г. и 1982 г.

Гл. ас. д-р Гинка Симеонова представи и друг аспект на финансовата политика в периода на тоталитарната държава – ергенският данък. Тя представи детайлно и компетентно нормативната уредба в тази област на държавното управление: Указ за насърчение на раждаемостта и многодетство, обн. ДВ, бр. 52 от 29 юни 1951 г. и отм. ДВ, бр. 15 от 23 февруари 1968 г. от Указ за насърчаване на раждаемостта, отм. ДВ, бр. 32 от 29 март 2002 г. от Закона за семейните помощи за деца.

Според първоначалната уредба се облагали с данък българските и чуждите граждани с местожителство в територията на България: неоженени, неомъжени, овдовели, семейни и разведени без деца, на възраст от 21 до 45 години за жените и до 50 години за мъжете. Като данъкът се събирал в размер на 5 % от:

а) работниците и служителите, получаващи заплата или надница по единния бюджет на Републиката в държавните и обществените учреждения и предприятия, кооперациите, организациите, задругите и частните предприятия и лица - върху основните заплати или надници;

б) писателите и работниците на науката и изкуството - от дохода, върху който се определя данъкът върху общия им доход, като се удържа при всяко плащане на възнаграждението;

в) всички граждани - върху годишния им доход, при минимум 1.000 лв. годишно. През 1967 г. тази сума се увеличава. Данъкът е отменен през 1990 г., ДВ, бр. 30 от 13 април 1990 г.

В семинара взеха участие студенти от програма „Право“ на НБУ, проф. Момчил Методиев, д. н., проф. д-р Веселин Вучков и други.

28.05.2021 г.

Представяне на документалния сборник на Комисията по досиетата

„ДС и бежанските лагери на Запад (1944 – 1991 г.)“

На 28 май 2021 г. от 11,20 часа в Аулата на Нов български университет се проведе присъствено, при спазване на противоепидемиологичните мерки, поредното издание на съвместния общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“ на департаментите „История“ и „Право“, посветено на представянето на документалния сборник на Комисията по досиетата „ДС и бежанските лагери на Запад (1944 – 1991 г.)“.

Лектори на събитието бяха председателят на Комисията по досиетата г-н Евтим Костадинов, членът на Комисията по досиетата г-жа Екатерина Бончева и старши експерт от Комисията по досиетата г-н Марко Цветков, а негов модератор – проф. д-р Веселин Вучков.

Интерес към семинара освен студенти проявиха и преподавателите проф. д-р Екатерина Михайлова, доц. д-р Живко Лефтеров, гл. ас. д-р Методи Методиев, проф. д. н. Момчил Методиев, проф. д. н. Райна Николова, доц. д-р Ралица Костадинова, доц. д-р Светла Янева и др.

Проф. д-р Веселин Вучков откри събитието и подчерта изключително важната роля на семинара за образованието, насочено съм оценка на близкото тоталитарно минало на България. Той приветства представителите на Комисията по досиета и даде думата на нейния председател.

Г-н Евтим Костадинов презентира дейността на Комисията на досиетата от нейното създаване до днес. Той акцентира върху създаването на законодателство в областта на разкриването на документите на репресивните служби на българската тоталитарна държава и трудностите при налагането на Комисията по досиетата като гарант за спазването на действащата нормативна уредба.

Г-н Марко Цветков направи разграничение между понятията, с които работи бившата Държавна сигурност по повод емигрантската дейност: „бежанец“, „беглец“, „невъзвръщенец“, „изменник на Родината“, „търсещ убежище“.

В представянето на сборника се включи и г-жа Екатерина Бончева, която направи сериозни обобщения за практиките на ДС да вербува шпиони на намерилите убежище в тези бежански лагери. Тя посочи, че в сборника са поместени 194 документа за бегълци в 8 държави от 70 лагера (ФРГ – 15 лагера, 16 – в Италия, в Дания – 1, в Швеция – 1 и др.). Тя посочи, че след края на Втората световна война лагерите са били центрове за репатриране. През целия период на тоталитарната държава е имало постоянен бежански поток на Запад, който е неравномерен. Последният документ в сборника е от 1989 г. от Швеция по времето на Възродителния процес и т. нар. Голяма екскурзия, когато се оказва, че до скандинавската държава са достигнали 1190 българи от турски произход, поради което край Малмьо е създаден палатков лагер за 5 000 български граждани. Тя описа как се е осъществявало бягството от Народна република България: по време на събори на границата със Съюзна федеративна република Югославия; през граничната бразда с водач; във влакове; в тайници на камиони. Имало е случаи на доверени лица на ДС, които на границата са подмамвали бегълците и после са ги завеждали до българските гранични служби. Поради слабо охраняваната граница на нашата държава НРБ е използвана от източногермански туристи по време на летния сезон да бягат на Запад.

Бяха зададени въпроси от публиката, които бяха свързани с режима на достъп до граничната бразда, през коя граница най-успешно се е осъществявало бягството, как се извършва бягството и др.

Цялото видео от събитието можете да гледате на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=d2lmKx-ST_s

27.01.2021 г.

Отчуждението на гражданите от Църквата: основна цел на тоталитарната държава

На 27 януари 2021 г. от 16,20 часа в платформата zoom се проведе поредното издание на съвместния общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“, озаглавено „Отчуждението на гражданите от Църквата: основна цел на тоталитарната държава“.

Лектор на събитието бе проф. д. н. Момчил Методиев, а негов модератор – проф. д-р Веселин Методиев. Интерес към семинара освен студенти показаха и преподавателите проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Мартин Канушев, проф. д. н. Райна Николова, доц. д-р Живко Лефтеров, доц. д-р Катерина Йочева, доц. д-р Светла Янева, гл. ас. д-р Методи Методиев и др.

Проф. д-р Веселин Методиев откри съвместния общоуниверситетски семинар. Той даде думата на проф. д. н. Момчил Методиев. Лекторът разясни, че темата на това издание на семинара е била обект на неговите сериозни научни проучвания. Той започна изложението си с въпроса: защо темата е важна и е актуална, включително и днес от историческа гледна точка? Посочи, че това е така, защото темата е свидетелство за намесата на тоталитарната държава в най-интимните моменти от живота на хората. И допълни, че сме свидетели на тези политики на тоталитарната държава, включително в злоупотребата с религията и по-конкретно с Православната църква от страна на различни обществени кръгове. Заяви, че презентацията на темата е обособена на три основни части:

1. атеистичната пропаганда и отчуждаването на хората от големите религиозни празници;

2. отчуждаването на хората от личните духовни и религиозни ритуали;

3. намесата на държавата в дейността на Църквата чрез Държавна сигурност и опитът за корумпиране на висшия църковен клир.

В началото проф. д. н. Момчил Методиев показа текст – откъс от есето на писателя Георги Марков, озаглавено „Дядо Коледа и Дядо Мраз – предпразничен диалог между двама дядовци“.

Изборът на това есе се свързва с факта, че Георги Марков се превръща в свидетел през 60-те години на ХХ век на отчуждението на хората от Православната църква и от религията по принцип. Той определи този въображаем диалог между двамата дядовци като ярко доказателство за този опит църковните празници не само да бъдат ограничени, но и преосмислени. Бе отбелязано, че този процес на отчуждение е свързан с паралелната атеистична пропаганда на комунистическия режим, отричащ религията по идеологически причини.

Наред със забраната на вероучението, което започва със Закона за изповеданията от 1949 г., според проф. д. н. Момчил Методиев, на Българската православна църква ѝ е забранено да работи сред младежта, да се занимава с каквато и да било благотворителна дейност, като в същото време се провежда активна атеистична пропаганда чрез налагането на т. нар. научен светоглед за живота. Налагането на този светоглед стартира с разпространението на сп. „Космос“, както и чрез карикатури, чрез множество сборници на атеиста.

            На Църквата е позволено да съществува като паметник на културата и като пазител на българщината от времето на османското владичество. Тя е сведена до пазител на националната идентичност, като кулминацията на този процес, изтъкна лекторът, е през 1963 г., когато е национализиран Рилският манастир.

            Празниците, обект на ограничаване през тоталитарния период, са най-големите църковни празници: Рождество Христово, Богоявление, Цветница, Възкресение Христово (Великден). Те предизвикват в най-голяма степен вниманието на комунистическата власт и се полагат много активни усилия за тяхното ограничаване.

Целта на тази политика е била църквите да опустеят. В България служител на Комитета по църковни въпроси от края на 80-те години на ХХ век казва на едно съвещание, че целта на всички служители по места е свещениците да бездействат.

Властите успяват да постигнат тази цел чрез секуларизацията на църковните празници. Примерът е с празника, посветен на 24 май, когато има съчетаване на образите на светите братя Кирил и Методий и този на Георги Димитров, които се придвижват по време на манифестацията.

Проф. д. н. Момчил Методиев акцентира върху това, че специално 24 май е един много добър пример за секуларизирането на един църковен празник, който се задълбочава със смяната на световния календар. В момента в България имаме един ден, в който Българската православна църква чества двамата братя Кирил и Методий на 11 май, и друг ден, който може би е най-хубавият български празник, на който се чества Денят на славянската писменост – 24 май. Тоест, комунизмът постига разделяне като дата на църковното от светското съдържание на този празник, макар честването му да е свързано с неговия църковен произход.

Лекторът изтъкна, че други начини за ограничаване на тези църковни отбелязвания включват превръщането им в работни дни. Така се случва с Рождество Христово, който ден не е разглеждан като официален празник. Той сподели, че в документите на Комитета по църковни въпроси почти не се коментира Коледа, тъй като това не е почивен ден.

Другият празник, който тоталитарната държава полага големи усилия да заличи, е Богоявление, тъй като той е свързан с няколко публични ритуала, които тогава дразнят властта. Било е естествено хвърлянето на кръста във водоем, събирането на хората, шествията, организирани от Църквата на този ден, да са постоянно обект на преписки и натиск от страна на държавата. Тя следи особено внимателно, разказа проф. д. н. Методиев, наричаното от нея „ръсене по домовете“, като в архивните документи се съдържат упреци към свещениците, че на този ден се опитват да си набавят допълнителни нерегламентирани финансови средства. Така се стига до въвеждането на правилото, че свещеникът може да ходи, за да „ръси“ по домовете при предварителна заявка от страна на вярващите. Това е давало повод през 80-те години на ХХ век свещеници да бъдат глобявани заради нарушаване на правилото. Тук лекторът обърна внимание на откритието на доц. д-р Живко Лефтеров за начина Богоявление да бъде секуларизиран като граждански празник под името „Ден на гмуркача“ в началото на януари ежегодно и коментира абсурдността на това начинание.

Много по-голям проблем на властите създават „празниците от пролетния цикъл“ – Цветница и Великден. Преподавателят поясни, че в архивните документи има много преписки в опит гражданите да бъдат отклонявани от честването им публично, а в по-късни периоди се извършва подмяна на тяхното съдържание и преосмисляне на ритуалите. За Цветница се забелязва известна „креативност“ и се полагат усилия тя да бъде заменена от някакви Празници на красотата. Великден привлича вниманието през всички години. През 1965 г. се въвеждат т. нар. милиционерски кордони покрай катедралния храм „Свети Александър Невски“ по формалното искане на патриарх Кирил. Гражданите е трябвало да преминават през кордона с помощта на входна карта, за да присъстват на Великденското богослужение.

           Проблемът е, че през 60-те години на ХХ век на няколко пъти се случват инциденти на Великденското богослужение, добре описани от документите, когато организирани групи от младежи влизат в храма и при появата на патриарха излиза за водене на ритуала последните започват да се намесват с музикални инструменти в службата. Това е повод българският патриарх да потърси съдействие от светската власт и за началото на пълзяща забрана и ограничение на посещението на църквите по време на Великденското богослужение. Този процес обхваща освен „Свети Александър Невски“, но и „Света София“, другите черкви в столицата и големите градове в страната. Лекторът припомни, че писателят Георги Марков свидетелства в своите есета, че организираните младежи са били ръководени от Димитровския комунистически младежки съюз. Както и че исканията за кордоните са въведени по инициатива на съветския посланик в София, който се бил възмутил как по време на антирелигиозната кампания в Съветския съюз в България се събират твърде много хора на Великден.

            Проф. д. н. Момчил Методиев описа другите мерки, които се въвеждат, като идеята великденските яйца да не се боядисват за Великден, а на първия пролетен ден и да не се боядисват с червен цвят, а да се боядисват с ваденки, за да им се отнеме цялата религиозна символика. Или другата практика козунаците да се продават в хлебарниците през цялата календарна година, а не само за Великден.

           Най-съществената мярка срещу посещаемостта на черквите по време на Великденското богослужение лекторът посочи, че е телевизионната програма. Българската телевизия заема много важно място в цялостната атеистична пропаганда. Тя започва да присъства масово в домовете на хората през 1968 г./1969 г., когато по статистически данни има значителен ръст на закупените телевизионни апарати. Това, което се прави, е вечерта на Велика събота да се показва „интересна телевизионна програма“ (развлекателни шоупредавания), която да съвпадне по време с Великденското богослужение. На 25 април 1981 г. се показва английският филм – мюзикъл „Лятна ваканция“ , последван от забавното предаване „Музикален магазин“. Следващата 1982 г. Българската телевизия излъчва по това време епизод от югославския сериал „Горещ вятър“, последван от забавна програма с участието на Лили Иванова, Васил Найденов, Стефка Берова и Йордан Марчинков и Джими Лоудън от Белгия, както и епизод от френската криминална поредица „Един следовател и един детектив“. Програмата през 1987 г. изглежда, според проф. д. н. Момчил Методиев, „най-обещаваща“, защото съдържа от 23.30 часа филмът от САЩ „Беглецът“, последван от анимационен филм и концерт на вокална група „Трамвай № 5“. Лекторът направи обобщението, че целта е да се отнеме духовната сила на Църквата и по този начин големите църковни празници да бъдат затворени в максимална степен в черквите и гражданите да бъдат откъснати от нея. Той подчерта, че в това отношение политиката на тоталитарната държава се проваля особено зрелищно чрез милиционерските кордони, които се превръщат в инструмент за преследване на Българската православна църква до края на комунизма, добивайки ефекта на бумеранг.

Проф. д. н. Момчил Методиев изтъкна, че другата основна насока, чрез която хората са отчуждавани от Църквата, е чрез преосмислянето на най-важните религиозни ритуали през живота на всеки един човек. Тази мярка лекторът определи като най-болезнената и демонична намеса на тоталитарната държава в личния живот на гражданите. Става въпрос за кръщенето на децата, бракът като тайнство и опелото при погребението, което се превръща в най-тежкия проблем по отношение на отделянето на хората от Църквата. Той отбеляза, че тази кампания съществува от самото начало на комунизма в България, но е особено активна от началото на 70-те години на ХХ век. Една от причините за нея е социологическо проучване, което показва, че на въпрос дали сте религиозни гражданите отговарят отрицателно и 35% от същите тези граждани идентифицират себе си като религиозни, а при сравнение с данните за обслужените религиозни тайнства от страна на Църквата се оказва, че нещата изглеждат по различен начин, а именно: 80% от хората прибягват до свещеник при погребението на техен близък.

Лекторът запозна аудиторията, че по отношение на тайнството „кръщене“ през 70-те години на ХХ век е въведен нов граждански ритуал – т. нар. именуване на дете, който копира всички религиозни белези, но в гражданска среда. Изпълнява се в същите ритуални домове, в които се сключва и гражданският брак.

Има специална и много обширна инструкция как протича събитието. Това, което се случва в резултат на рестриктивната държавна политика, е, че бабите започват да водят внуците, за да ги кръщават в черква уж без знанието на родителите. Тоталитарната държава разбира за функционирането успешно на този метод на упражняване на религиозни практики и въвежда изискването при кръщенето на детето да има предварително писмено съгласие на родителите.

            Справянето с популярността на църковния брак се случва доста по-лесно. В края на 80-те години на ХХ век венчавката практически е отмрял институт. Причината за това е, че още през 1945 г. за валиден е въведен единствено гражданският брак. Според лектора много по-силната причина е, че когато лицето встъпва в брак се вамира в най-активния период от своя живот и очевидно е поставен в много по-голяма зависимост от режима, което го кара да се въздържа да си създава „неприятности“.

            Проф. д. н. Момчил Методиев се фокусира върху факта, че истинският драматичен сблъсък между Църквата и тоталитарната държава възниква по отношение на църковното погребение и опелото на покойник, който се разиграва в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век. Тогава е въведена нова наредба, с която гражданските погребения са безплатни и ако гражданите искат нещо различно, е създаден трудно изпълним ценоразпис. Започват да се строят ритуални домове. Започва да се заменя религиозната символика на гроба – пирамидата с петолъчка заема мястото на кръста.

            Особено внимателно тоталитарната държава следи дали членове на БКП погребват свои близки по религиозен ритуал. Също внимателно се наблюдава дали свещениците отслужват опело. Затова честа практика е опелото да се извършва в дома на покойника, а след това да се спази гражданският ритуал. Това проф. д. н. Момчил Методиев определи като най-сериозната форма на репресия от страна на тоталитарната държава спрямо личните чувства на гражданите в най-тежкия момент на раздяла с близкия. Резултатите от политиката бяха представени в таблица, като в статистиката попадат религиозните бракове и погребения и сред мюсюлманите в България:

            Третата тема от изложението на лектора бе посветена на намесата на Държавна сигурност в дейността на Българската православна църква и корумпирането на висшия клир чрез насърчаване на вербуването на духовниците за агенти на репресивния апарат.

            В заключение, проф. Момчил Методиев посочи, че на символно равнище тоталитарната държава се проваля по отношение на религиозните ритуали, но тя има успех в намаляването на интереса на хората към Църковното учение. Социологически изследвания за България показват, че хората демонстрират религиозна вяра и принадлежност, но без религиозно поведение. Мерките на държавата от края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век по отношение на обезличаването на големите църковни празници в известен смисъл подготвят комерсиализацията на тези празници, която се случва през 90-те години на ХХ век. Проф. д. н. Момчил Методиев завърши своето изложение с това, че Дядо Коледа побеждава Дядо Мраз, но той се превръща в този, който носи подаръците.

            В последвалата дискусия участие взеха проф. д. н. Райна Николова, проф. д-р Мартин Канушев, проф. д-р Веселин Методиев, доц. д-р Живко Лефтеров, студенти.

Използваните материали са от фондовете на Държавна агенция „Архиви“ и са предназначени за образователните цели на съвместния общоуниверситетски семинар на Нов български университет „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“.

26.01.2021 г.

Исторически и юридически разказ за личността и творчеството на юриста, политика и изследователя Александър Гиргинов

На 26 януари 2021 г. от 11 часа в платформата zoom се проведе поредното издание на съвместния общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“, озаглавено „Исторически и юридически разказ за личността и творчеството на юриста, политика и изследователя Александър Гиргинов“.

Лектор на събитието бе проф. д-р Екатерина Михайлова, а негов модератор – проф. д-р Веселин Методиев. Интересът към него бе значим, като освен студенти се включиха и преподавателите проф. д-р Людмил Георгиев, проф. д. н. Райна Николова, проф. д-р Мартин Канушев, доц. д-р Катерина Йочева, доц. д-р Петя Неделева, гл. ас. Владимир Маринов, гл. ас. д-р Методи Методиев и др. Участие в семинара взе и доц. д-р Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви“.

Проф. д-р Веселин Методиев откри съвместния общоуниверситетски семинар. Той направи кратък биографичен анализ на личността на Александър Гиргинов (11.05.1879 – 1.11.1953 г.), когото определи като един от най-убедените защитници на парламентарната демокрация в България, заплатил с живота си за това. Завършил право, професор в Софийския университет, модераторът посочи, че Гиргинов се присъединява към усилията на Петко Каравелов и Александър Малинов да създадат Демократическата партия. Участва активно като министър в политическия живот на страната. Разказа за мъчителния край на живота му в лагера в Белене през 1953 г. според свидетелствата на покойния вече протестантски свещеник Неофит Цаков. Проф. д-р Методиев подчерта, че основен труд на Александър Гиргинов, предстоящ да бъде публикуван от Издателството на Нов български университет, е „Държавно устройство на България (19)“, напълно недостъпна в периода на тоталитарната държава. Трагичното, според модератора, е, че 30 години след падането на тоталитарния режим представителите на юридическата гилдия продължават да не знаят нищо за живота и делото на този изтъкнат български юрист. Оцени потребността от възстановяването на паметта за подобни значими исторически личности.

Проф. Методиев даде думата на проф. д-р Екатерина Михайлова, която започна своето изложение с признанието, че тя също не е познавала този бележит български юрист, политик и изследовател, тъй като по време на тоталитарната държава Александър Гиргинов не се е споменавал в обучението по специалността „право“, а след 1989 г. някои от авторите започват да се преиздават, но сред тях не е Гиргинов, което тя намира за съвсем незаслужено към днешна дата.  За личността на Гиргинов проф. Михайлова узнава от проф. Методиев, когато при съвместната им работа на депутати и по повод коментарите им за парламентаризма, става дума за този виден български изследовател.

Проф. д-р Михайлова проследи биографията на Александър Гиргинов през годините. Обърна специално внимание на работата му като помощник на държавния обвинител в Държавния съд спрямо бившите министри Рачо Петров, Михаил Савов, д-р Н. Генадиев, Ив. Халачев и определи като особено емоционален подходът при изследването на всички въпроси по тази тема, разработена много подробно на теоретично ниво в „Държавното устройство“ с всички практически измерения на този правен казус, в който участва Гиргинов. Тя проследи цялата процедура по търсене на отговорност на бившите министри.

Наред с изявите му на крупна обществено-политическа личност дейността на Александър Гиргинов бе представена и от позицията му на изследовател и писател, познат на българската общественост от началото на ХХ век до 40-те години на същия. Лекторката изброи неговите книги:

Първото негово произведение, с което проф. д-р Михайлова се запознава, е брошурата „Парламентаризмът и поемането на властта“.  По нейното мнение това е първата книга, в която авторът много подробно и много актуално говори по темата за парламентаризма и поемането на властта. В произведението се обосновават началата на парламентарното управление в няколко насоки – политическата отговорност на министрите пред парламента; както и принципът при сформирането на правителството министрите да бъдат от средата на депутатите. На втория постулат проф. д-р Михайлова сподели, че е много сериозен привърженик.

С монографията „Държавното устройство на България“ проф. д-р Михайлова се среща още по-скоро във времето, защото тя се оказва доста трудна за откриване, тъй като са запазени около 1-2 екземпляра в България. И тъй като преди 2 години департамент „Право“ на Нов български университет започна съвместно с издателството на НБУ една инициатива за издирване и издаване на публикации на видни български юристи, е било решено да се издири тази книга и да се преиздаде, което и предстои съвсем скоро.

Проф. д-р Михайлова представи съдържанието на книгата, която определи като уникално и най-пространно творение за държавното устройство на България:

История на българската конституция. Суверенитет. Власт, функции и органи на държавата. Органи на народовластие. Великото народно събрание. Обикновеното народно събрание. Държавният глава. Министерският съвет и неговите членове. Министерската отговорност.

Учреждения на държавата:

Държавната служба. Централно управление. Самостоятелни правителствени учреждения. Съдебни учреждения. Децентрализация и самоуправление. Самоуправление на общините. Самоуправление на окръга. Съсловни управителни тела. Екзархията.

Форма на държавно управление:

Монархия или република?

Режим на народовластие.

Тя отбеляза, че характерна особеност на монографията е, че освен юридическа теория и практика, книгата е подчинена на сравнителноправния подход и е изпълнена с много цитати от чуждестранни автори. Авторът се представя по този начин като един ерудит, който не се притеснява да влиза в спор с най-големите български и европейски философски мислители.

Накратко проф. д-р Михайлова представи и други негови произведения, посветени на историята:

- „Кабинетът Малинов – Костурков в 1918 г.“, 1922 г.

- „Борбата против личния режим и неговите крепители: Принос към политическата история на България: Част І“, 1922 г.

Специално внимание проф. д-р Михайлова отдели на проекта на Демократическата партия за конституция на република България през 1946 г., публикуван в бр. 224 от 21.11.1946 г. във вестник „Земеделско знаме“, в основата на който е Александър Гиргинов. Накрая тя припомни за трагичната съдба на този уважаван демократ, свързани с издадената му от Народния съд присъда през 1945 г., издевателствата на „Държавна сигурност“ над неговата личност и с печалния му край в лагера в Белене през 1953 г.

В кратко време проф. д-р Екатерина Михайлова представи изключително богата фактология, с което допринесе за разкриване в пълнота на същността на юриста, политика и изследователя Александър Гиргинов. Тя изрази надежда, че предстоящото издаване на неговия теоретичен труд „Държавното устройство на България“ ще бъде начин да се реабилитира този достоен българин. Към дискусията за личността на Александър Гиркинов се присъединиха проф. д-р Людмил Георгиев, проф. д-р Мартин Канушев и доц. д-р Михаил Груев.

На финала модераторът проф. д-р Веселин Методиев цитира думи на Александър Гирги&

23.12.2020 г.

СЪВМЕСТЕН ОБЩОУНИВЕРСИТЕТСКИ СЕМИНАР „БЪЛГАРСКА ПАМЕТ И СЪВЕСТ ЗА ТОТАЛИТАРНАТА ДЪРЖАВА – ИСТОРИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ РАЗКАЗ“

„Юристът, който изпя за вечността духовния химн на България“

           В навечерието на Коледните празници, на 23 декември 2020 г. от 11,20 часа в платформата zoom се проведе поредното издание на съвместния общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“, посветено на оперния колос и юрист, басът Борис Христов, озаглавено „Юристът, който изпя за вечността духовния химн на България“.

Лектор и модератор на събитието бе проф. д. н. Райна Николова. Интересът към него бе значим, като освен студенти се включиха и преподавателите проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д. н. Момчил Методиев, доц. д-р Ивайло Стайков, доц. д-р Цветалина Петкова и др.

            Проф. д. н. Райна Николова започна своята презентация с фамилната история, като обърна внимание върху произхода на музикалния талант и подчерта, че Борис и Николай Христови израстват сред църковни песнопения – традиция, наследена от дядо им по бащина линия Христо Совичанов, предадена на баща им Кирил Христов Совичанов, който със своите приятели (сред тях и владиката Софроний – митрополит на Велико Търново и приятел на Кирил Христов от Дедеагачко), пеел старинната българска музика по указанията на гръцкото нотно пеене.

Разказът продължи с това, че след дипломирането си по право в Софийски университет, който завършва през 1940 г., за Борис Христов идва ред на казармата, след която постъпва на стаж в Пазарджишки областен съд на 30 май 1941 г. Напуска го на 30 юли 1941 г., за да встъпи в длъжност в Софийски областен съд на 4.08.1941 г.  

Проф. Николова пресъздаде запознанството на цар Борис ІІІ с младия певец след Богоявленския водосвет на бойните знамена на 19 януари 1942 г., станало повод Борис Христов да получи стипендия в размер на 4000 лева месечно за усъвършенстване на пеенето в Италия. В резултат на това юристът приключва своите отношения с Министерството на правосъдието на 1 юни 1942 г. Той до края на живота си изразява своята принадлежност към юридическата гилдия. През 1963 г. изпраща свой портрет с автограф до Съюза на юристите в България, който се пази в малкия салон на Културния дом на правника. През 1991 г. Борис Христов поема патронажа на събитие на Съюза на юристите в България, насрочено за 21 март, и по телефона от Рим на 7 март отправя приветствие.

Лекторката разкри личните свидетелства за хармоничната брачна връзка на Борис Христов със съпругата му Франка де Рензис (1915 – 31.07.2010 г.), дъщеря на известния италиански музиколог от благороднически произход Рафаело де Рензис, която го подпомага, консултира, следва по всички световни сцени до края на дните му.

Проф. Николова направи подробен анализ на певческата кариера на Борис Христов – от дебюта му на 12 март 1946 г. на сцената на „Реджо ди Калабрия“ в ролята на Колин от „Бохеми“ на Джакомо Пучини, през последвалите години на плодотворна творческа дейност и сътрудничество с най-добрите тогава и за всички времена оперни изпълнители, до последната му изява през 1986 г. при откриването на Българската академия за изкуство и култура в неговия дом в Рим. Тя отдели особено внимание на приноса на Борис Христов за реформата операта да се изпълнява на оригиналния език на нейния автор и за твърдата му воля в налагането на руския език в музикалния живот. Тя сподели с аудиторията за най-ярките доказателства на родолюбие, които проявява Борис Христов, включително дарявайки майчиния си дом в София и семейния си дом в Рим на българската държава за развитието на българското оперно певческо изкуство, както и предсмъртното му желание да бъде погребан до брат си и родителите си на българска земя.

На сложните му отношения с тоталитарната държава и за наблюдението на Борис Христов и близките му в София, което извършва Държавна сигурност в периода 1946 – 1976 г. (за него е открито досие „Гарибалди“), бе отделено специално внимание.

Проф. Николова отбеляза, че преди неговото опело през лятото на 1993 г. в храма „Св. Александър Невски” е извършено опелото на цар Борис III (1943 г.) и това на патриарх Кирил (1971 г.), с които Борис Христов се познава. Тя подчерта, че с този акт Светият синод на Българската православна църква от името на всички миряни отдава почит на културното дело на оперния певец заради крепката му християнска вяра и неговия принос за популяризирането на православните църковни песнопения по целия свят. Тя прочете емоционалната раздяла на Георги Данаилов в деня на погребението на певеца („Прости ни, Борис Христов“, 1 юли 1993 г., https://www.slovo.bg/old/danailov/idiot/bhristov.htm):

„Врявата на дните изведнъж замлъкна от една вест – немислима и необяснима. От света си отиде един безсмъртен. Почина Борис Христов. Той беше не само велик певец, най-велик певец на нашето време, не само велик музикант на века, той беше един от върховете на световната култура. Оправдание за рода човечески в най-кървавото от всички столетия.

Помня, когато за пръв път неговият глас накара етера да затрепти отдалеч, отвъд предели, отвъд прегради и прозвуча в старите ни радиоапарати. Помня, когато радио София с подобаващо срамно закъснение, от немай-къде, излъчи негов запис. Помня брат му – обичния, сърдечния Николай Христов. Знам как тогавашните властници отказаха да го пуснат да се лекува въпреки молбите на един прославен вече по цял свят човек. Така злобната, жестока безпросветност на ония, които близо половин век решаваха съдбините ни, стана причина за смъртта на Николай Христов и за незаличимото огорчение и обида в сърцето на Борис.

Прости ни, Борис Христов, ние бяхме роби, но безмерно те обичахме. Бяхме преклонили глава, но запазили най-чистото кътче от душите си за тебе и винаги, когато чуехме твоя глас, то се изпълваше с велика радост. Може да е странно, но за нас твоето изкуство, твоето съществуване, твоята личност се превръщаше в символ на упование и духовна съпротива срещу уродството на тогавашния строй.

Когато ти пееше, ние разбирахме на какво е способен българинът, оставен да се развива на свобода. Когато ти пееше Верди, хората проумяваха и прочувстваха какво всъщност означава Ренесансът. Когато ти пееше Мусоргски, хората състрадаваха и усещаха трагедията на един изтерзан от векове народ. Когато ти пееше православните песнопения, човеците виждаха Бога, защото ти направи за вярата много повече от цялото ни духовенство, за България - много повече от всичките ни съвременни политици.

Сега ни остави. В нашата епоха имаше един-единствен истински велик българин и днес ние го погребахме. Останалото плаши със своето безличие!

И все пак, нека си спомним думите на Платон: „Когато беше жив, ти ни светеше като звезда Зорница. Сега, когато те няма, ще ни светиш като звезда Вечерница“

Проф. Николова се обърна към присъстващите участници в семинара и им препоръча, когато в първите минути на 1 януари 2021 г. прозвучи:

„На многая лета!

 Благоденственное и мирное житие,
здравье же и спасенние,
и во всем благое поспешение!

Подажд, Господи,
благочестивому и православному болгарскому народу
и сохрани его на многая лета!

Хор: Многая лета! (x 3)“, да си спомнят за живота и делото на този световен колос и да започнат Новата година с чувство на гордост от това, че са българи.

Накрая прозвуча мощният и завладяващ глас на великия Борис Христов (www.youtube.com/watch?v=fThemQvCXYM)

9.11.2020 г.

СЪВМЕСТЕН ОБЩОУНИВЕРСИТЕТСКИ СЕМИНАР „БЪЛГАРСКА ПАМЕТ И СЪВЕСТ ЗА ТОТАЛИТАРНАТА ДЪРЖАВА – ИСТОРИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ РАЗКАЗ“

„Програмата за мозъка от 1984 – 1988 г. – една политика от последните дни на режима“

На 9 ноември 2020 г. от 14,40 часа във виртуалната класна стая на курса LAWN302 Административно право и административен процес се проведе първото за академичната 2020/2021 година издание на съвместния общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“. Лектор бе гл. ас. д-р Румен Петров на тема „Програмата за мозъка от 1984 – 1988 г. – една политика от последните дни на режима“. Модератор на събитието бе проф. д. н. Райна Николова. Интересът към събитието (74 на брой участници) бе изключително голям, като освен студенти се включиха и преподаватели и гости, като проф. д-р Екатерина Михайлова, гл. ас. д-р Гинка Симеонова, Юлияна Методиева и др.

Програмата е със засилен фокус върху образованието и психичното здраве на българските граждани. Идеята на проекта е да се инвестира в био-психо-социални изследвания, извършени в български институти, да се стимулира финансово сътрудничеството и обменът на информация с чуждестранни научни организации, включително и тези от СССР. Лекторът представи целите на своето изложение, като подчерта, че най-важната от тях е да предизвика интерес към самостоятелно изучаване на близкото минало чрез работа с архивите.

Той разказа за първата си среща с „Програмата за мозъка“ през 1989 г. в резултат на основополагащо обучение по психотерапия, проведено от гръцки екип от специалисти, обучаван от своя страна във Великобритания. През годините след 1989 г. информацията за тази програма е изчезнала, докато преди няколко години Държавна агенция „Архиви“ електронно не качи решенията на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия, сред които е и това за по-нататъшното изследване на възможностите на човека и по-специално на неговия мозък с оглед стимулирането на интелектуално-творческите способности на личността.

Последвалите разговори на д-р Петров с негови колеги от областта на социологията, психологията, психиатрията и психичното здраве показват, че не е ясно дали тази мащабна координирана дейност на доста научни колективи през последните години на социалистическа България има собствен архив, в който присъстват както протоколите от рутинната работа в тази голяма колаборация между специалистите, така и анализите, които са направени за текущата дейност, и публикации, които носят белега на тази програма.

Този факт поставя, според лектора, следващия въпрос при мисленето за тази сериозна инициатива: Защо програмата, чийто първи етап формално е планиран  да завърши към края на 1988 г. – 1989 г., а има хоризонт за нейното развитие до 2000 г., през 90-те години на ХХ век в областта на сътрудничеството на много хора от областта на психосоциалните науки, няма референции, няма позовавания на работата по нея? Д-р Петров гледа на нея и нейната съдба като казус за историята на българската наука в един неин специфичен сегмент и в способността не само да разбираме нашето тоталитарно минало, но и да поддържаме научен процес, да поддържаме традиция и връзка между поколенията. Както и да осмисляме различните форми на превъплъщение на научната работа през годините.

Друг интерес за лектора е обстоятелството, че всички участници в програмата продължават да развиват активната си дейност след 10.11.1989 г., но през 90-те години на ХХ век и по-късно темата не присъства в съвместното говорене за тази програма и за сътрудничеството за множество институции. Неговото обяснение е, че това се дължи на факта, че българската психосоциална наука, медицинските и биологични науки претърпяват невероятна криза след 1990 г. като финансиране и модели на работа.

Първият интерес към програмата се свързва с нейното заглавие. То звучи изключително мащабно.

Ключовата идея, според гл. ас. д-р Петров, с абстрахиране от тромавия език на протокола, е визията, разбирането на тогавашното партийно и държавно ръководство, че личността е обект на държавна политика, което е много важно като стил на мислене по онова време. Става въпрос за личността, разбирана като монолитен, цялостен обект на държавна политика. А тази програма, посветена на човека и неговия мозък, ни припомня склонността или специфичния възглед, който най-близо се свързва с термина „социално инженерство“. Разбирането, че с добре премерени научни  намеси може да се получи ясен, желан и предвидим краен резултат на територията на човешките отношения и човешкото развитие. Този социален възглед присъства в практическите разработки, макар архивът на програмата да не се открива в Националния център по публично здраве и по тази причина на не можем да се запознаем в детайли със съдържанието на изследванията.

Програмата за мозъка се разглежда няколко месеца преди държавното и партийно ръководство на социалистическа България да предприеме действия, свързани с друг социално-инженерен проект, какъвто е т. нар. възродигелен процес – една проява на желанието на тоталитарния режим да смени идентичността на българските граждани от турски произход, създал изключително много вътрешни и външни напрежения. Този проект продължава да стои като една много сериозна травма в нашата национална най-нова история.

Възниква и въпросът: защо тези две сравнително мащабни социално-инженерни политики са разположени толкова близо във времето и дали е възможно да има някакви връзки помежду им?

Второто нещо, с което лекторът привлече вниманието на аудиторията, е името на Никола Стефанов – завеждащ отделите „Наука и образование“ и  „Кадрова политика“ при ЦК на БКП, философ по образование и член-кореспондент на Българската академия на науките. Той е човекът, който внася в Политбюро на ЦК на БКП материалите по проекта в качеството му на началник на кабинета на Тодор Живков по това време. Второто име, което трябва да се спомене, свързано с този проект, когато се говори за системна работа на 4 или 5 микро нива: относно мозъчните процеси в Българската академия на науките; на образователно ниво; чрез социално ниво проекти, ангажирали Българския институт по социология и философия; психично-здравни експерти от психиатричната и неврологичната професионални общности; включително и военните аналогични институти, е ключовото име на Людмила Живкова, което среща доста често в документите на програмата. Дъщерята на Тодор Живков е изключително важна фигура от времето на късния тоталитаризъм в България. Макар и да не е сред живите през 1984 г., но тя е своеобразният „патрон“, от името в името на който се решават и коментират много от дейностите в областта на философията и работата в тази програма.

Третият елемент, който прави впечатление при изучаване на този документ на епохата, е един работен списък, който се появява на 11-та страница от документа, на лицата, които следва да получат документите от програмата за развитието на мозъка (68 на брой). В него присъстват по един характерен за онова време начин, а именно – ведомства, институции чрез техните ръководители, като: председателят на Българската академия на науките Ангел Балевски; председателят на Президиума на Медицинска академия с ранг на министър Атанас Малеев (брат на съпругата на Тодор Живков Мара Малеева); министърът на народното здраве( министърът на народната просвета; директорът на Медицинска академия; ръководители на институти към Медицинска академия; петима висши управленски кадри в отдел „Кадрова политика“ на Централния комитет на Българската комунистическа партия; Комитета за култура; ректорът на Софийския университет; председателят на Съюза на българските писатели; членове на Държавния съвет; първият секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз; председателят на Централния съвет на професионалните съюзи (единствената синдикална организация в България, свързана с политическата власт) и други лица от държавно-партийния управленски апарат по това време. Рангът на потребителите на информация за програмата показва, според лектора, значението на същата за държавното и партийно управление на България.

Конкретните теми на Програмата за мозъка са:

1. Научна работа по отношение проучване на възможностите за повишаване на работоспособността на човека.

2. Идентифициране и изучаване на процесите на учене, който процес обхваща училищата.

3. Активизиране на личността.

4. Стресът и творческата активност.

5. Връзката между изкуствения интелект и човека.

Резултатите от изпълнението на програмата се е очаквало да бъдат въведени в областта на образованието. Проектът „Знаме на мира“ – едно друго творение на доктрината „Людмила Живкова“ се свързва с Програмата за мозъка, доколкото позволява децата да се срещнат с някакви специфични ситуации и създаване на профили на някакъв вид мислене на децата. Друга територия на знанието, който генерира този проект, е територията на техническото и научно творчество – т. нар. ТНТМ (Техническо и научно творчество за младежта) – движение за изграждане на техническа култура у подрастващите, за развиване на интерес към науката и техниката, за насочването им към технически професии. ТНТМ обхваща условията на труд, проблемите на интелектуализацията.

Хоризонтът за развитието на Програмата за мозъка е доста амбициозен. Първият етап приключва през 1990 г. За нея се мисли в перспектива поне до 2000-та година.

Съществена част от документа е докладът на Тодор Живков, с който той защитава проекта. Това е един може би от малкото случаи, в които първият секретар на БКП е бил докладчик по време на заседанията на Политбюро на ЦК на БКП. Това показва сериозен ангажимент на най-важния човек в държавата, според гл. ас. д-р Петров, тази програма да бъде приета.

След пространното изложение на лектора от аудиторията постъпиха множество  въпроси:

- Дали тази програма не е някакъв пореден опит на тоталитарна България в сравнение с другите държави от бившия социалистически блок да покаже някакво предимство в областта на науката?

- Познати ли са случаи на отваряне на човешкия мозък с цел изследването му?

- Какво точно е значението и влиянието на психологията като наука през тоталитарния режим? Доколкото имам информация, психологията е била силно подчинена и ограничена от психиатрията като средство за лечение на тежки психически разстройства.

- Била ли е прилагана лоботомията в България през тоталитарния период?

- Мислите ли, че в днешни времена  трябва да се набляга повече върху българската култура и българското културно наследство, както е правила Людмила Живкова през тоталитарния период?

- Каква е била перспективата за развитие на този проект?

- Тъй като архивът на Програмата за мозъка е изчезнал, липсата му може ли да се припише на структурите на бившата Държавна сигурност?

- Тази програма също ли е инициатива на Людмила Живкова? Защото неин е, доколкото знам, проектът за създаване на Националната гимназия за древни езици и култури. По това време май е въведен и методът на обучение на акад. Сендов, по чиито учебници съм учила, защото тогава се смятаха за доста напредничави.

- Съществува ли внедряване на вербувани агенти от страна на Държавна сигурност в изпълнението на програмата?

Протокол № 876 от 17 октомври 1974 г. от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП: http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1980-1989/1647---876--17--1984-

6.11.2019 г.

Македонският въпрос и неговите измерения в миналото и настоящето

На 6 ноември 2019 г. в АУЛА на Нов български университет се проведе поредното издание на съвместния общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ” на тема „Македонският въпрос и неговите измерения в миналото и настоящето“ с лектор проф. д-р Ангел Димитров. Семинарът бе открит от проф. д-р Екатерина Михайлова – ръководител на департамент „Право“ на Нов български университет, която представи лектора на събитието, а модератор бе доц д-р Катерина Йочева – преподавател по международно право, право на ЕС и международни отношения.

Проф. д-р Димитров започна своето изказване с маркиране на етапите, през които преминава развитието на т. нар. македонски въпрос като процес на откъсване на македонските българи от националната общност. Той посочи, че в общественото съзнание е залегнало мнението, че македонският въпрос е създаден след Берлинския конгрес. Идеолог на теорията на македонизма е сръбският учен и политик Стоян Новакович през 80-те години на XIX век. През 30-те години на ХХ век македонизмът е превърнат от Коминтерна и по-специално от Съветския съюз, защото Коминтернът е негово оръдие за международна политика, в целенасочена, действена доктрина, която доктрина след 1944 г. е силово наложена, за да моделира официалния образ на създаденото тогава в рамките на Федеративна народна република Югославия държавно образувание Народна република Македония. Комунистическият интернационал, известен със съкращението Коминтерн и като Трети интернационал, е обединение на комунистически партии от цял свят, признаващи марксизма-ленинизма за своя водеща идеология. Третият интернационал съществува от 1919 г. до 1943 г. със седалище в Москва.

Всички усилия за духовна и културна асимилация на българите действат най-напред през 80-те години на ХХ век. Но те имат своето начало от 60-те години на XIX век, когато младите държави на Балканския полуостров – Сърбия и Гърция започват да водят разговори за подялба на Македония, защото през 60-те и 70-те години на XIX век българският национален подем в тези райони ги стряска. Това ги кара да започнат да правят внушенията, че става въпрос не за българско население, а за такова с по-древен и исторически значим произход. Произход, свързан с древните антични македонци с употребата на макротопонима „македонец“ – една идея, която бе направен опит да се наложи като официална държавна позиция в Македония и през XXI век, претърпяла много сериозен провал.

Трябва да знаем, подчерта лекторът, че макротопонимът „Македония“ векове е непознат в тази географска област, за която говорим днес в границите на Република Северна Македония. Още в ранното Средновековие Източната римска империя, позната като Византия, в своята административна уредба нарича „Македония“ условно географски територията от днешна Одринска Тракия. Неслучайно византийският император Василий II е наричан „Македонец“, защото произхожда от земите на днешна Одринска Тракия. И това не е случайно, тъй като при рухването на антична Македония под ударите на Римската империя голяма част от населението се изселва в посока на морските територии на юг и на изток. Затова и днешната географска територия на Република Северна Македония след падането на Първото българско царство е наричана във Византия „България“. Името Македония изчезва и се появява сред културните дейци отново през XIX век, макар в края на XVIII век и началото на XIX век местните книжовници да не го употребяват. Те пишат за „Долна България“ и за „Долна Мизия“. Така че усещането за българско национално цяло съществува тогава без каквото и да е съмнение. Вестник „Македония” – издание на Петко Славейков изиграва също огромна роля за завръщането на името. И се получава един интересен парадокс: от една страна името Македония се превръща в име – символ, но и в име – проблем.

Проф. Димитров отбеляза, че в исторически план първият период, свързан с географската област Македония, датира до възстановяването на българската държава, когато наблюдаваме едно активно участие на населението от този район в историческите процеси по създаването на българската нация. Вторият период настъпва след освобождаването на българската държава до края на Първата световна война, през който в Македония се наблюдават две линии. Едната еволюционна идея, която предвижда присъединяването към българската държава с помощта на Българската екзархия и втората идея (революционна), която предвижда чрез въоръжена борба постигането на свободата на македонските българи с постигането на автономия, която по това време е реалистичният подход в политиката. Още повече, че самата българска държава не е била независима до 1908 г. Според лектора идеята за автономия на Македония е един нормален подход. Основната цел е била да се постигне повторение на обединението между Княжество България и автономната област Източна Румелия през 1885 г. Това е периодът на Голямото въстание от 1903 г. (Илинденско-Преображенското) и разбира се, достигането до това върховно изпитание през военното десетилетие – двете балкански войни и Първата световна война. Следващият период е изключително драматичен от българска гледна точка, подчерта проф. Димитров, защото Вардарска Македония е обявена за Сръбска бановина, населението – за сърби и тогава възниква един изключително интересен парадокс. През 1920 г. във Вардарска Македония изборите се печелят от Сръбската комунистическа партия. Това е уникален резултат, защото там няма нито комунисти, нито пролетариат. Защо се случва това? Защото организацията ВМРО решава, че трябва да се подкрепи тази партия, която единствена в Кралството на сърбите, хърватите и словенците отчита българския характер на населението в тази област.  Но това е времето, когато на политическата сцена се появява един голям играч – Съветският съюз и неговият инструмент за влияние – Коминтернът. Съветската политика по това време се развива на две нива. Има една официална външна политика и  другата – Коминтернът, който представлява организация на всички комунистически партии на подчинение на съветската държава, които изпълняват нейната воля. До 30-те години на ХХ век и съветската официална политика, и самият Коминтерн не поставят под съмнение българския характер на населението във Вардарска Македония. Но от този момент нататък (1932 – 1934 г.), според проф. Димитров, започва създаването на такава политическа конструкция, която формално да реши македонския въпрос и да се тръгне към едно балканско обединение, в което Македония да бъде обединителното звено. Разбира се, всичко това се случва за сметка на българския елемент, като достига до национално предателство, извършено от българските комунисти, когато през 1934 г., макар и по-рано да има опити за отстъпление от националната позиция, те приемат доктрината на македонизма в неговия комунистически вариант. Сходни идеи има и за Тракия, и за Добруджа, но в тези райони просто не съществуват такива етнически предпоставки и условия за развитието на подобни процеси. Така се стига до силовото налагане на македонизма като държавна доктрина във Вардарска Македония през 1944 г. в резултат на глобалното развитие на политическите събития.

По-нататък лекторът направи ретроспективен анализ на възникването на федералната единица Народна република Македония след Втората световна война, на утвърждаването на македонизма и антибългарската риторика, на политиката на БКП за създаването на културна автономия на Пиринска Македония и на изоставянето на тази позиция през 60-те години на ХХ век. Изтъкна безкръвопролитното отделяне на държавното образувание от бивша  Югославия. Припомни решаващата подкрепа на Република България за независимостта на Република Македония. Като дипломат – свидетел „от първо лице“ на основните политически процеси в Република Македония през 90-те години на ХХ век проф. Димитров открои най-значимите съвременни външнополитически цели на българската държава относно бъдещата евроинтеграция на Република Северна Македония. Той сподели своето убеждение, че общество без смелост за истината и без сили за промяна е обречено на тежки изпитания. Като историк и учен изрази становище, че отговорността на историка не е да чака удобния момент да каже някаква истина, а обратното – да бъде тази връзка между миналото и настоящето, между едни погрешни представи и необходимостта да се каже истината. Това е една професионална отговорност, отбеляза проф. Димитров. Лекторът завърши своята лекция с определението за историята на Жан Пол Сартр, че „хората живеем в историята, както рибите във водата“. Той подчерта, че е вярна тезата, че историята е част от нашата жизнена среда и ако тя е замърсена и отровена, фалшификациите за важни личности и процеси продължават да се наслагват, а това влияе върху менталното развитие и морала на една нация.

След като завърши лекцията към проф. Димитров бяха отправени множество въпроси от студенти и преподаватели, след което се състоя оживена дискусия.

20.03.2019 г.

Българската църква и тоталитарната държава: репресия и сътрудничество

На 20 март 2019 г. от 14,40 часа в Зала 20 на корпус 1 на Нов български университет се проведе поредното издание на съвместния общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“, посветено на нелеките отношения между комунистическата държава и Българската православна църква (БПЦ) в периода на тоталитаризма.

Лектор на събитието бе д. н. Момчил Методиев, модератор – проф. д-р Екатерина Михайлова. Интересът към него бе значим, като освен студенти се включиха и преподавателите проф. д-р Веселин Методиев, проф. д. н. Райна Николова, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Анна Кръстева, гл. ас. д-р Методи Методиев и др.

В началото лекторът посочи, че съществуват две полярни гледни точки към проблема – едната гледна точка представя Църквата за жертва, а другата приема, че Църквата успешно е била превърната в „казионна организация“. Всъщност и двете гледни точки опростяват проблема, тъй като през този период могат да бъдат дадени примери както за репресирани свещенослужители, така и за случаи на сътрудничество от страна на архиереи на БПЦ с комунистическата държава. След това лекторът направи кратък преглед на историята на Българската църква през комунизма през призмата на няколко ключови събития – оставката на екзарх Стефан през 1948 г., избора на митрополит Кирил за български патриарх през 1953 г., оспорвания избор на нов Старозагорски митрополит през 1967 г, избора на митрополит Максим за нов български патриарх през 1971 г., а в заключение внимание бе обърнато и на разкола в БПЦ в началото на 90-те години на ХХ век.

Един от акцентите в този преглед бяха репресиите над Църквата в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век, жертви на които стават предимно енорийски свещеници, но и някои архиереи. По отношение на ръководството на Църквата бяха очертани стратегиите на съпротива на митрополитите около утвърждаването на новия Устав на БПЦ през 1951 г. Акцентирано бе върху антирелигиозната кампания, започнала през 1957 г. и кулминирала в национализацията на Рилския манастир през 1961 г., а след това на кампанията по налагането на новите граждански ритуали, започнала от началото на 70-те години на ХХ век.

Паралелно на смяната на поколенията в ръководството на Църквата през втората половина на 60-те години на ХХ век се наблюдава и промяна на стратегията на държавата, като през този период Държавна сигурност (ДС) започва целенасочено да привлича обещаващи духовници, които впоследствие се издигат до митрополити. Със статистически данни бяха очертани тенденциите за присъствието на сътрудници на Държавна сигурност в Светия Синод на БПЦ, като бе отбелязана парадоксалната ситуация на увеличаването на броя на бивши сътрудници на ДС в Синода на БПЦ през 90-те години на ХХ век.

В този контекст лекторът представи и своята гледна точка към разкола в БПЦ. Посочи, че в началото той е започнал като автентично движение за промяна в Църквата, но впоследствие начело на т. нар. Алтернативен синод са застанали митрополити, които в годините на комунизма са известни като най-близките сътрудници на комунистическата държава. Лекторът обърна внимание, че не споделя конспиративните обяснения за тези процеси, тъй като и в двата Синода през 90-е години на миналото столетие има както сътрудници на Държавна сигурност, така и репресирани от комунистическата власт архиереи. Той потърси обяснението в неприкритото през последните години на комунизма напрежение между водещите лица в Църквата, което през 90-те години става публично и намира израз в спора между „Каноничен“ и „Алтернативен“ Синод.

В заключение лекторът обобщи, че не може да се съгласи с нито една от двете полярни гледни точки, посочени в началото, като изказа мнението, че до края на комунизма Църквата запазва известна автономия от държавата, с явната тенденция тази автономия все повече да се стеснява.

16.01.2019 г.

Медиите в България и тоталитарната държава (1944 – 1989 г.)

На 16 януари 2019 г. от 15 часа в Аулата на Нов български университет се проведе поредното издание на съвместния общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“, посветено на  публичноправното развитие на медиите в България в периода 1944 – 1989 г. в контекста на тяхното институционално, програмно и финансово развитие.

Лектор на събитието бе проф. д. н. Райна Николова, модератор – проф. д-р Екатерина Михайлова. Интересът към него бе значим, като освен студенти се включиха и преподавателите доц. д-р Ивайло Стайков, доц. д-р Катерина Йочева, доц. д-р Петя Неделева и др.

Проф. д. н. Райна Николова започна своята презентация с разказ за случилото се в ранното утро на 9.09.1944 г., когато в 6.25 часа сутринта Кимон Георгиев прочита по Радио София „Прокламация към българския народ“ и обявява, че правителството на Отечествения фронт възнамерява да изпълнява като програма манифеста на Националния комитет на Отечествения фронт от 28 август 1944 г. Тя пусна автентичен звуков запис на Кимон Георгиев от 12.09.1944 г., от който става ясно, че политиката на новата власт ще е фокусирана върху следното: „Забраняваме вестници, арестуваме министри и депутати“ (https://www.youtube.com/watch?v=7Fq80xht5Hg).

След това лекторката насочи своето изложение към институционалните аспекти на развитието на медийния сектор.

Направи ретроспективен анализ на институционалното развитие на медиите в България през разглеждания период. Отбеляза, че В деня на превземането на властта от Отечествения фронт – 9 септември 1944 г. са обнародвани няколко регентски указа (ДВ, бр. 197 (притурка) от 9.09.1944 г.), с които се извършва промяна на състава на регентството, на правителството и се разпуска ХХV Обикновено народно събрание. Сред новите държавни структури е Министерство на пропагандата, оглавявано от Димо Казасов. Новото министерство замества Дирекция на националната пропаганда в нейните функции на ръководеща и контролираща културния живот в страната държавна структура.  Представи органиграма на структурата на ведомството, както и на правоприемника му от есента на 1945 г. – Министерство на информацията и изкуствата.

Спря се на случващото се в областта на издателската дейност и по-специално на отмяната на Наредбата за печата от 1934 г. Тя посочи за промяната, осъществена с Указ № 31 от 13.10.1944 г. (ДВ, бр. 227 от 16.10.1944 г.), с което се възстановява действието на Закона за печата от 1921 г. и продължи, че в края на годината с аргумент за недостиг на хартия Министерският съвет издава Постановление № 12/19.12.1944 г., с което определя поименно заглавията на разрешените за издаване в България ежедневници. Излизането на вестниците се определя от министъра на пропагандата: „Предвид на ограничения запас от хартия в страната, начиная от 1 януари 1945 г. в гр. София могат да излизат само следните ежедневници: 1. Отечествен фронт; 2. Работническо дело; 3. Изгрев; 4. Политика; 5. Народ; 6. Народна войска. Всички останали ежедневници и седмичници, излизащи в София, от 1 януари 1945 г. се спират. Те могат да излизат само, ако внесат тепърва хартия от чужбина. Всички останали периодически и други издания – професионални, научни, литературни, художествени и други могат да излизат само с предварително разрешение на Министерството на пропагандата, което определя размера им, тиража им според разполагаемия в страната запас от хартия.“

По отношение на радиодейността лекторката изтъкна кадровите промени в ръководствата на Радио София и Радио Варна около 9.09.1944 г. Акцентира върху промените в Наредбата-закон за защита на народната власт от 1945 г. Отчетливо изброи промените, които настъпват в областта на медиите с приемането на Конституцията от 1947., и посочи, че през 1947 г. с Постановление на Министерския съвет № 2 от 23.12.1947 г. е приет Правилник за устройството и задачите на Комитета за наука, изкуство и култура (ДВ, бр. 304 от 30.12.1947 г.), одобрен от Министерския съвет, регламентиращ организацията и дейността на комитета в рамките на правителството. Отрази промените в издателската дейност, като заяви, че през май 1948 е преустановена дейността на частните издателства. Създава се Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения към Министерски съвет (юли 1950 г.). За едновременно изпълняваните ръководни и контролни функции от страна на орган на изпълнителната власт министър на културата в периода 1954 – 1957 г.,  министър на просветата и културата в периода 1957 – 1963 г., председател на Комитета за култура и изкуство в периода 1963 – 1970 г., председател на Комитета за култура (1970 – 1977 г.), председател на Комитета за телевизия и радио проф. д. н. Райна Николова говори обстойно. Тя изброи всички подзаконови актове, издадени по повод организацията и дейността на печатните издания, Българската телеграфна агенция, радиото и телевизията в България от 1944 г. До 1990 г. Специално внимание бе отделено на уредбата на медийната дейност в Конституцията на Народна република България от 1971 г.

По-нататък в своето изложение проф. к. н. Райна Николова се спря на редакционните аспекти от дейността на медиите през разглеждания период. Изтъкна, че най-характерният белег на медийната дейност, е упражняваната цензура.

Тя се позова на архивни документи, които установяват заличаването от програмната схема на Радио София на предаванията с религиозна тематика и засиленото въвеждане от 1946 г. на предаванията на руски език. Направи характеристика на актовете, с които се издават разпореждания в областта на редакционната дейност на печата, БТА, радиото и телевизията – съвместни постановление на Министерски съвет и Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП). Основните насоки в тази област са военно-патриотичното възпитание на младежта и народа; подобряване на работата за атеистичното възпитание на трудещите; развитие на художествената самодейност, подобряване на идеологическата работа с интелигенцията и студентската младеж; за засилване на икономическата и научно-техническата пропаганда в страната; икономическите успехи на СССР; класово-партийното възпитание на младежта; съобразяване на съдържанието с годишнини на съветски и български комунистически дейци. Акцентирано бе върху съветизацията на радиоефира и за заглушаването на „вражеските“ радиостанции „Гласът на Америка“, Радио „Свободна Европа“, „Би Би Си“ и Радио „Дойче веле“. Пример за зависимостта на медиите от държавната власт и външнополитически фактори бе определено въвеждането на т. нар. съветски петъци по Българската телевизия.

Проф. д. н. Райна Николова отдели внимание на създаденото през 70-те години на ХХ век VI-то управление на Държавна сигурност (ДС) за борба срещу идеологическата диверсия, което е имало за задача да изгради ефективна агентура мрежа в Комитета за телевизия и радио към Министерски съвет. За сериозната редакционна зависимост на медиите от репресивния апарат на НРБ лекторката определи, че са налице ярки доказателства и изброи:

През август 2009 г. Комисията по досиетата обявява 106 сътрудници на ДС и разузнавателните служби на Генералния щаб на Българската народна армия в електронните медии.

През декември 2009 г. и февруари 2010 г. комисията обявява общо 50 агенти на ДС в централните печатни медии. Проверени са над 330 лица от 25 печатни издания.

Общо 27 сътрудници на бившата Държавна сигурност, които са собственици или водещи журналисти в регионалните печатни медии, са разкрити с решение на комисията по досиетата на 29.09.2010 г. Проверени са 76 печатни издания в провинцията, от които в 19 са установени агенти на ДС.

Проф. д. н. Райна Николова определи Чернобилската авария, възникнала на 26 април 1986 г. в съветската Чернобилска атомна електроцентрала, и престъпното спрямо българския народ мъбчание на държавната власт, причи на за неотразяването ѝ от националните средства за масова информация като едно от най-позорните събития през тоталитарния период. Припомни за пропагандата по времето на т. нар. Възродителен процес.

Лекторката се спря на пълната финансова зависимост на медиите от държавата, изразяваща се в бюджетно субсидиране. Допълни за наличието на незначителни средства от реклама за държавни предприятия и кооперативни организации.

Проф. д. н. Райна Николова се спря и на въпроса за притежанието на медиите от държавата или партийни организации през тоталитарния период, като изброи издателите на вестниците и списания в страната по това време:

Централни общополитически вестници: „Работническо дело“ (БКП), Отечествен фронт" (ОФ), „Земеделско знаме“ (БЗНС), „Труд“ (Централен съвет на българските професионални съюзи), „Народна младеж“ (ЦК на ДКМС). На български и турски език излиза вестник "Йени ъшък" (означава "Нова светлина"), на турски език излиза вестник – „Халк Генчлии“ (означава „Народна младеж“).

Регионални общополитически вестници: „Вечерни новини“ – издание на Окръжния комитет на БКП в София, „Пиринско дело“ е печатен орган на Окръжния комитет на БКП и Окръжния комитет на Отечествения фронт в Благоевград,  „Народно дело“ (издание на Окръжния комитет на БКП във Варна)/ „Сталинско знаме“  в периода 12.03.1950 – 20.10.1956 г.,  „Дунавска правда“ – издание на Окръжния комитет на БКП в Русе,  „Септемврийско слово“ ­ орган на Окръжния комитет на БКП в Михайловград и др.

Централни специализирани вестници от това време са: „Кооперативно село“ (Министерство на селскостопанското производство и Академията на селскостопанските науки), „Рудничар“ (Министерство на тежката промишленост и ЦК на Профсъюза на миньорите), „Транспортен глас“ и „Импулс“ (Министерство на транспорта и съобщенията и ЦК на Профсъюза на транспортните работници), „Строител” (към министерството, отговорно за строителството), „Народна култура“ (Министерство на просветата и културата),  „Литературен фронт“ (Съюз на българските писатели), „Поглед“ (Съюз на българските журналисти), „Учителско дело“(Министерство на народната просвета и ЦК на Профсъюза на работниците по просветата и печата), всекидневникът „Народна армия“ (Министерство на народната отбрана), „Народен спорт“ и „Здравен фронт“ (Министерство на народното здраве и социалните грижи и на ЦК на Профсъюза на здравните работници), „Патриот“ (ЦК на Доброволната организация за съдействие на отбраната), детски вестник „Септемврийче“ (ЦК на ДКМС), „Стършел“ (ЦК на БКП).

Събитието бе изпълнено с изключително подробна информация за развитието на медийния сектор в периода 1944 – 1989 г.

9.05.2018 г.

Колективизацията на българското село през 40-те и 50-те години на ХХ век

Афиш

На 9 май 2018 г. в заседателната зала на Библиотеката на Нов български университет се проведе поредното издание на съвместния общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“ на тема „Колективизацията на българското село през 40-те и 50-те години на ХХ век“. Лектор бе доц. д-р Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви”, а модератор – доц. д-р Веселин Методиев.

Доц. Груев посочи, че установяването на собствеността е крайъгълен въпрос в процеса на създаване на тоталитарната държава. Колективизацията, която засяга най-голям брой хора, засяга тези 80% селяни (около 4 милиона души) от българското население по това време, води до необратима промяна на социалната структура на българското общество. Проблемът е чисто правен с промяна на статута на собствеността, от една страна, но и емоционален, от друга страна, доколкото е известно от класическата българска литература и от семейната памет на мнозина от нас, че българинът има не толкова рационално, колкото емоционално отношение към земята. Тя се счита за свещена и неприкосновена. Колективизацията е стъпка към установяването на пълен контрол върху обществения живот.

Лекторът подробно запозна участниците в семинара с основните тези в диспута по аграрния въпрос, воден в България в периода между Първата световна война и Втората световна война. Той изтъкна проблемите в развитието на българското село, които произтичат от ниската степен на механизация на обработване на земята, нейната разпокъсаност и доминираща дребна собственост, ниска производителност на труда в селското стопанство. Аграрният въпрос влияе върху формирането на политическата система в страната.

Доц. Груев представи в своето изложение основните етапи в процеса на колективизация. Първият период е на т. нар. масовизация (1948 – 1951 г.). Втората фаза обхваща времето между 1951 г. (когато започват много селски бунтове, придружени с репресии) и 1956 г., когато спира натискът върху населението. През 1956 г. има втора вълна на масовизация, когато натискът е върху периферните и планински райони на страната, необванати до този момент достатъчно активно от колективизацията. Процесътна колективизацията на българското село приключва през 1959 г. На VIII конгрес на БКП през 1958 г. Тодор Живков заявява, че България е третата страна в света след Съветския съюз и Монголия, извършила този велик преход в изграждането на сциализма на село.

Лекторът отговори на множеството въпроси, отправени към него от присъстващите студенти и преподаватели.

28.03.2018 г.

Задължението за полагане на труд в Конституцията от 1947 г.

На 28 март 2018 г. в Аулата на Нов български университет се проведе поредното издание на общоуниверситетския семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ”, организиран от департаментите „Право“ и „История“, на тема „Задължението за полагане на труд в Конституцията от 1947 г.“.

Модератор на събитието бе проф. д-р Екатерина Михайлова, а лектор – доц. д-р Ивайло Стайков.

Проф. д-р Михайлова представи доц. д-р Ивайло Стайков и му предостави думата.

Лекцията предизвика огромен интерес сред аудиторията – студентите и преподавателите на НБУ. Тя съдържаше изключително задълбочен и всеобхватен анализ на развитието на идеята за задължението за полагане на труд.

В изложението си доц. д-р Ивайло Стайков изключително подробно представи в ретроспективен план основните особености на съветското трудово право. Той разгледа въпросите за идеологическата обосновка на задължението за труд, доктриналното обяснение на трудовите права в тоталитарната държава, правния принцип за общо задължение за труд и неговата реализация в българското трудово право.

Направи прецизна характеристика на българското трудово право в периода 1944 – 1989 г.

Беседата бе посрещната с много положителни отзиви от страна на академичната и студентска общност.

8.05.2019 г.

Център за книгата – книжарница, корпус 1, 16.30 ч.

Организатори:
Център за книгата
Департамент „Право“

Водещ:
проф. д-р Екатерина Михайлова


Модератори:
гл. ас. д-р Ралица Костадинова
доц. д-р Катерина Йочева

Участници:
Редакционната колегия на Юридическото списание на Нов български университет и гости

„Юридическо списание на Нов български университет“ (Law Journal of NBU) e първото електронно юридическо списание в България. То е създадено в резултат на съвместните усилия на Департамент „Право“ и Библиотеката на НБУ през 2005.

През изминалата година се случиха хубави неща за списанието:

-    Визията на списанието беше обновена.
-  Статиите се рецензират от членовете на Редакционната колегия, която вече има международен характер.
-    Списанието е реферирано в световната база данни Central and Eastern European Online Library (CEEOL).


Гл. ас. д-р Ралица Костадинова участва в създаването и редактирането на Юридическото списание на НБУ от 2005 г. От 2018 г. е негов отговорен редактор.

Доц. д-р Катерина Йочева се присъединява към екипа на списанието през 2010 г. като редактор и автор на преводите на английски език.

09.04.2019 г.

08.04.2019
Корпус 1, зала 310, 13:00 ч.

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ „КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО И ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА НА САЩ“
US CONSTITUTIONAL LAW AND THE ELECTORAL SYSTEM

Организатори:департамент „Право“
Посолство на САЩ в България


Лектор:
г-н Дейвид Епстайн, служител по военно-политическите въпроси в Посолството на САЩ в България

Модератори:

проф. д-р Екатерина Михайлова

доц. д-р Деница Топчийска

гл.ас. д-р Гинка Симеонова

 

Лекцията обогати познанията на преподаватели и студенти за избирателната система на САЩ и ефектите от приложението ѝ.

 

Дейвид А. Епстайн е завършил юридически факултет на Benjamin N. Cardozo School of Law в Ню Йорк през 2004 г. След няколко години в публичния и частния сектор Дейвид Епстайн се присъединява към дипломатическата служба на САЩ. Работил е в Ел Салвадор, Израел, Вашингтон, Афганистан и България. Той е носител на множество награди на Държавния департамент. Дейвид Епстайн е автор на книгата „Ляво, дясно, навън: история на трите партии в Америка“.

27.02.2019 г.

На 27 февруари 2019 г. Нов български университет беше домакин на среща, на която студенти от Университета в Утрехт, Холандия и от департамент „Право“ на НБУ изнесоха презентации на теми от законодателствата на двете страни в съпоставителен план.

Гостуващите студенти и преподаватели бяха от правния факултет на университета в Утрехт, Холандия с представителството на правна асоциация „Кодекс“. Основните теми на срещата бяха: конституционно право, наказателно право и въпросът за легализацията на наркотиците.

Срещата се състоя на 27 февруари 2019 г. от 10.30 ч. в аулата на НБУ, като гостите бяха запознати с кампуса на университета и неговите забележителности.

26.11.2019 11:30 ч.

ВЪВЕДЕНИЕ В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО – СЪВРЕМЕННИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Корпус 1, Зала 409


Организатори:
департамент „Право“
Български Червен кръст


Водещи:
Представители н Международния комитет на Червения кръст:
Джули Тененбаум, правен съветник на МКЧК – Париж
Йелена Сиячич, ръководител на МКЧК – Белград
Гордана Миленкович, зам.-ръководител на МКЧК – Белград
проф. д-р Екатерина Михайлова, НБУ
доц. д-р Снежана Ботушарова, НБУ


Модератори:
доц. д-р Катерина Йочева
гл. ас. д-р Деяна Марчева


Участници:
Студенти, преподаватели от департамент „Право“


Въведение в Международното хуманитарно право – съвременните предизвикателства. Участниците в семинара Гордана Миленкович - зам.-ръководител на делегацията на Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) - Белград и Джули Тененбаум от делегацията на МКЧК – Париж, ще запознаят присъстващите с основните компоненти на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец. 

06.11.2019 14:30 ч.

Корпус 1, Аула


Организатори:
департамент „Право“
департамент „Политически науки“
департамент „Здравеопазване и социална работа“

Водещ:
адв. Николай Хаджигенов

Модератор:
Гл. ас. д-р Деяна Марчева

Дискутанти:
проф. Анна Кръстева,
проф. Екатерина Михайлова,
проф. д.н. Райна Николова,
доц. д-р Катерина Йочева,
гл. ас. д-р Евелина Стайкова,
и други преподаватели и студенти от НБУ


Семинарът ще постави във фокус незаконното задържане в България, което се осъществява от МВР по Закона за МВР и Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство. Този указ е  създаден в условията на тоталитарната държава като инструмент за тормоз и задържане на инакомислещите, но е приложим и до днес в практиката на МВР. До въвеждането на съдебен контрол върху актовете по Указа за борба с дребното хулиганство, България е многократно осъждане за нарушаване на човешките права от е причина за множество осъждания на България от ЕСПЧ.

Адвокат Николай Хаджигенов представя себе си като „един обикновен адвокат“, а е един от най-изявените правозащитници в България с активна гражданска позиция. Той е завършил право в НБУ и работи в областта на наказателното право. Има множество дела, вкл. Pro bono, в които защитава пострадали от полицейско насилие. Неговото убеждение е, че адвокатите са последната бариера срещу тоталитаризма и са опозиция на всяка власт.

17.10.2019 16:30 ч.

ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ПРАВОТО В ПРАКТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Корпус 1, Зала 411


Организатори:
департамент „Право“
Асоциация ELSA
департамент „Политически науки“
департамент „Здравеопазване и социална работа“


Лектор:
Роланд Бьокер


Модератори:
проф. д-р Екатерина Михайлова
доц. д-р Снежана Ботушарова
гл. ас. д-р Деяна Марчева


Участници:
проф. д-р Анна Кръстева, доц. д-р Катерина Йочева, гл. ас. д-р Евелина Стайкова и други преподаватели и студенти от департаменти: „Право“, „Политически науки“ и „Здравеопазване и социална работа“


Студентите ще имат възможност да обсъдят актуални проблеми в тази област и да научат повече за опита на Нидерландия както и ролята на постоянния представител в Съвета на Европа. Г-н Роланд Бьокер ще акцентира върху работата на Комитета на министрите, последните промени в законодателството и спазването на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

Роланд Бьокер завършва през 1982 г. юридическо образование в Университета в Утрехт. От 2017 г. e постоянен представител на Нидерландия към Съвета на Европа. От 1997 до 2017 г. е правителствен агент към Европейския съд по правата на човека и други международни процедури за правата на човека.

Ползва следните езици: нидерландски, английски, френски, немски, италиански. 

04.04.2018 г.

Корпус 1, 210 аудитория „Проф. Константин Кацаров“

Организатори:
департамент „Право“,
департамент „Политически науки“
департамент „Здравеопазване и социална работа“

Лектор:
проф. д.н. Райна Николова

Модератор:
гл. ас. д-р Деяна Марчева

Дискутанти:
проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Анна Кръстева, доц. д-р Катерина Йочева, гл. ас. д-р Евелина Стайкова, преподаватели и студенти от НБУ

Семинарът ще постави във фокуса комуникационните права на детето съгласно чл. 17 от Конвенцията за правата на детето на ООН и важната функция, която изпълняват медиите по отношение на здравето и социалното, духовно и морално благосъстояние на всяко дете. Ще бъде обсъдена защитата на детето от информация и материали, вредни за благосъстоянието на детето и правните средства за гарантиране на тази защита у нас.

Проф. Райна Николова, д.н. е член на департамент „Право“ в Нов български университет. Преподава административно право и процес, медийно право, рекламно право и др. Има дългогодишен опит като юрисконсулт и административен директор на БНТ (1997 – 2003 г.) и като член на Съвета за електронни медии (2004 – 2010 г.). Научен ръководител е на десетки законодателни проучвания към програма „Студенти на стаж в Народното събрание“. Участник в международни и национални научноизследователски проекти. Член на Съюза на юристите в България и на Съюза на българските журналисти.

Автор е на монографиите „Телевизионната програма на обществената телевизия в България. Публичноправни аспекти“ (2004), „Възникване и развитие на радиото и телевизията в България. Публичноправни аспекти“ (2006), „Административноправно положение на обществените електронни медии в България“ (2009), „Медийно аудио- и аудиовизуално право“ (2010, 2015), „Административноправна същност на информацията“ (2016), а също така и на учебни помагала, студии и статии в специализирания научен печат.

27.03.2018 г.

Корпус 1, зала 305

Организатори:
департамент „Право“,
департамент „Политически науки“
департамент „Здравеопазване и социална работа“

Водещ:
Емил Тодоров

Модератор:
проф. д-р Анна Кръстева

Дискутанти:
доц. д-р Катерина Йочева, гл. ас. д-р Деяна Марчева, гл. ас. д-р Евелина Стайкова и други преподаватели и студенти от НБУ

Семинарът ще постави във фокуса системата на социалната закрила на децата в България, държавната политика и законодателство. Ще бъдат дискутирани инструментите на Агенция за социално подпомагане по отношение на изпълнение на политиките за закрила на детето в България.

Емил Тодоров e Директор на дирекция „Закрила на детето“ към Агенция за социално подпомагане.
Работи в системата за социална закрила от 1992 г., като е заемал последователно следните длъжности: социален работник в Общинска служба за социално подпомагане, началник на отдел „Социално подпомагане“ към Дирекция „Социално подпомагане“, главен инспектор в Инспектората на Агенцията за социално подпомагане, началник отдел „Анализ, планиране и прогнозиране“ в Агенцията за социално подпомагане. През последните 6 години заема длъжността директор на Дирекция
„Закрила на детето“ в Агенцията за социално подпомагане.

Взема активно участие в различни работни групи, свързани с темата за закрила на децата. Участва в семинари, кръгли маси и други събития, организирани от различни институции и организации по проблемите на закрила на децата.

20.03.2018 г.

Корпус 1, зала 305

Тема: „Правата на човека в системата на ООН“

Организатори:

департамент „Право“
департамент „Политически науки“
департамент „Социална работа и здравеопазване“

Водещ:
доц. д-р Михаил Иванов

Модератор:
проф. д-р Анна Кръстева

Участници:
проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Анна Кръстева, доц. д-р Катерина Йочева, гл. ас. Силвия Цонева, гл. ас. д-р Евелина Стайкова и други преподаватели и студенти от НБУ

Семинарът ще постави във фокуса на институционалната реализация на правата на човека в системата на ООН, вкл. сложните за решаване проблеми, свързани с малцинствата и вероизповеданията.

Михаил Иванов е съветник на Президента на Република България по национално-етническите въпроси и вероизповеданията (1990-1997 г. Той е инициатор, говорител и секретар на Комитета за национално помирение, организация за толерантни междуетнически отношения и малцинствени права в България.

През 2001-2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерски съвет. Разполага с богат институционален опит в областта на правата на човека и е бил хоноруван преподавател по „Права на човека“ в рамките на програмата на департамент „Политически науки“, на НБУ.

23.11.2017 г.

На 23 ноември 2017 г. в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“ се проведе поредното издание на общоуниверситетския семинар на Нов български университет „Българска памет и съвест за тоталитарната държава - исторически и юридически разказ“, организиран от департаментите „История“ и „Право“, на тема „Възродителният процес“ в България".

Модератор на събитието бе проф. д-р Екатерина Михайлова, а лектор бе доц. д-р Михаил Груев – Председател на Държавна агенция „Архиви“. Лекцията бе посрещната с изключителен интерес от страна на студентите на НБУ, академичната и научна общност. В изложението си доц. д-р Груев представи основните аспекти на политиката на комунистическия режим в България в периода 1944 – 1989 г. към двете най-значими мюсюлмански общности в България – турците и помаците (българо-мохамеданите), нейната хронология и устойчиви последици за съвременните българи.

Изложението му предизвика много въпроси и обмен на мнения от страна на присъстващите на семинара изследователи на темата.

10.05.2017 г.

„МИНИМАЛНИЯТ БАЗОВ ДОХОД – ЧОВЕШКО ПРАВО?“

Водещ:
д-р Милена Статева

Модератор:
гл. ас. д-р Румен Петров

Дискутанти:
проф. д-р Анна Кръстева, доц. д-р Катерина Йочева, гл. ас. д-р Деяна Марчева, гл. ас. д-р Евелина Стайкова, и други преподаватели и студенти от НБУ

Семинарът ще постави във фокуса на обсъждането въпроса дали минималният базов доход може да се обоснове като основно човешко право.

Д-р Милена Статева е доктор по социология от университета Уоруик, Великобритания. Тя е практикуващ консултант по индивидуален ролеви анализ, управление на промяната и организационна динамика. Тя е квалифицирана и в Тавистокския институт по човешки отношения, Лондон, където е работила от 2006 до 2016 г.

19.04.2017 г.

„БЕЖАНЦИТЕ: ОТ ТЕРОР КЪМ ТЕРОР“

Водещ:
Матайс Льо Рут

Модератори:
проф. д-р Анна Кръстева
гл. ас. д-р Деяна Марчева

Участници:
доц. д-р Катерина Йочева,
гл. ас. д-р Евелина Стайкова,
гл. ас. д-р Румен Петров и други преподаватели и студенти от НБУ

ПЪТУВАЩ СЕМИНАР И КОНФЕРЕНЦИЯ "ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ"

гр. Велико Търново – 22 и 23 март 2019 г.

На 22 и 23.3.2019 г. за пореден път бе проведен пътуващ семинар на тема: „Търновската конституция“. Участие в семинара взеха преподаватели и 24 студенти от програма „Право“.

Студентите представиха презентации, бяха разгледани и музеят „Възраждане и Учредително събрание“, Археологическият музей, Архитектурно-музейният резерват „Царевец“, църквата „Свети четиридесет мъченици“.

Със семинара беше отбелязана 140-годишнина от приемането на Търновската конституция и професионален празник на юристите. На 16 април 1879 г. Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция – първата конституция на България. Събитието се случва във Велико Търново след Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.). Официалното ѝ  наименование е „Конституция на Българското княжество“. Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно чл. 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство“.

Проф. д-р Екатерина Михайлова

ПЪТУВАЩ СЕМИНАР И КОНФЕРЕНЦИЯ "ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ"

гр. Велико Търново – 15 и 16  април 2018 г.

Пътуващ семинар „Търновската конституция” в гр. Велико Търново се организира и проведе на 15 и 16 април 2018 г. от преподаватели и студенти от магистърска програма „Право”, департамент „Право”. Семинарът се реализира с финансовата подкрепа на фонд „Учебни програми“ към Магистърски факултет на НБУ. В семинара взеха участие студенти, преподаватели и служители на НБУ.

Пътуващият семинар се провежда за трета година.

По време на семинара се проведе научна конференция в сградата на Учредителното събрание с цел отбелязване Деня на Конституцията – 16 април. Изнесени бяха доклади и презентации от студенти от курс „Развитие на българския конституционализъм”, департамент „Право“ НБУ на тема: парламентарния дебат в Учредителното събрание; Рапортът на конституционната комисия; дебатите по църковния въпрос и местното самоуправление; Търновската конституция – най-демократичната.  Преподавателите от НБУ проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. Райна Николова, д. н., проф. д-р Марио Бобатинов и гл. ас д-р Петя Неделева участваха с изказвания относно значимостта на Търновската конституция. Специално участие в конференцията взе и преподавателят от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. д-р Милко Палангурски, който участва с лекция на тема Учредителите в събранието.

След конференцията бяха разгледани и музеят „Възраждане и Учредително събрание“, Археологическият музей, Архитектурно-музейният резерват „Царевец“, църквата „Свети четиридесет мъченици“.

Проф. д-р Екатерина Михайлова

23.04.2018

17.12.2018 09:40 ч.

Корпус 1, 310 аудитория „Проф. Петър Мутафчиев“

Организатор:
департамент „Право“

Лектор:
Калин Маринов

Водещи:
проф. д-р Екатерина Михайлова, доц. д-р Деница Топчийска и гл. ас. д-р Гинка Симеонова

Участници:
преподаватели и студенти от НБУ

Програмният период 2014-2020 въвежда нови правила за финансово управление на европейските структурни и инвестиционни фондове, като инструменти за реализиране на политиките на ЕС. Поради тази причина, настоящият проект (цикъл от семинари) цели да задълбочи анализа на действащото законодателство в съответната област, да бъдат обсъдени проблемите в практиката на публичните институции, да се разгледа практиката на националните съдилища, в т. ч. и на Съда на ЕС. Проектът се стреми към съчетаване на научен и практически опит, за да се създадат предпоставки за постигане на по-добър синхрон при решаване на поставени задачи и постигане на конкретни резултати в изследваната област.

Г-н Калин Маринов в заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ на Министерство на икономиката.

Програмният период 2014-2020 въвежда нови правила за финансово управление на европейските структурни и инвестиционни фондове, като инструменти за реализиране на политиките на ЕС. Поради тази причина, настоящият проект (цикъл от семинари) цели да задълбочи анализа на действащото законодателство в съответната област, да бъдат обсъдени проблемите в практиката на публичните институции, да се разгледа практиката на националните съдилища, в т. ч. и на Съда на ЕС.

Проектът се стреми към съчетаване на научен и практически опит, за да се създадат предпоставки за постигане на по-добър синхрон при решаване на поставени задачи и постигане на конкретни резултати в изследваната област.

Семинарите ще дадат възможност за диалог между преподаватели и студенти от НБУ и други университети, както и представители на публичните институции и съдилищата, ангажирани в тази сфера.

В резултат на проекта ще стартира междуинституционален диалог, който ще открои НБУ сред другите висши училища в България.

19.04.2017 г.

Водещи:
гл. ас. д-р Деница Топчийска и ас. д-р Гинка Симеонова

Лектор:
Валери Тарандов - зам.-министър на правосъдието

Завършва Математическа гимназия Габрово през 1990 г.

Завършва право със специалност „Правораздаване“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1997 г.
От 1999 г. е вписан като адвокат при Софийската адвокатска колегия, като до 2005 г. е адвокат в АДД „Георгиев, Тодоров и Ко“.

В периода 2005-2007г. работи като самостоятелен адвокат. От 2007 г. понастоящем е управляващ съдружник в АДД „Братанов и Тарандов“. Специализация в областта на търговското, гражданското и административното право. През 2000 г. има посетени курсове към организация на ЕС в Триест, Италия. От 2015 г. заместник-председател на Софийски арбитражен съд при СЗРПБ и арбитър. Владее английски, френски и руски език.

12.05.2017 г.

ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. OП "НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ" - ПРЕДИЗВИКАТЕЛТВА, ВЪЗМОЖНОСТИ, ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

17.05.2017 г.

ЦИКЪЛ ОТ ТЕМАТИЧНИ СЕМИНАРИ „ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“

Организатор:
департамент „Право“

Лектор:
доц. д-р Евелина Димитрова

Модератори:
гл. ас. д-р Деница Топчийска и ас. д-р Гинка Симеонова

Участници:
проф. Благой Видин, проф. Екатерина Михайлова, проф. Александър Воденичаров, гл. ас. д-р Деница Топчийска, ас. д-р Гинка Симеонова и други преподаватели и студенти от НБУ

Програмният период 2014-2020 въвежда нови правила за финансово управление на европейските структурни и инвестиционни фондове, като инструменти за реализиране на политиките на ЕС. Поради тази причина, настоящият проект (цикъл от семинари) цели да задълбочи анализа на действащото законодателство в съответната област, да бъдат обсъдени проблемите в практиката на публичните институции, да се разгледа практиката на националните съдилища, в т. ч. и на Съда на ЕС. Проектът се стреми към съчетаване на научен и практически опит, за да се създадат предпоставки за постигане на по-добър синхрон при решаване на поставени задачи и постигане на конкретни резултати в изследваната област.

Доц. д-р Евелина Димитрова- СУ „Св. Климент Охридски“, член на катедра „Административноправни науки“.
Завършила Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски“ през 1986 г. Асистент в Юридически факултет от 1995 г. Член на комисията по опрощаване към президента на Република България 2012-2016 г. Член на мандатната комисия на Общото събрание на СУ 2015-2019 г. Заместник председател на Общото събрание на ЮФ. Член на Международната данъчна асоциация (IFA), клон България. Основни теми на изследване: данъчно облагане, европейска данъчна интеграция, данък върху добавената стойност, бюджетно право.

02.06.2017 г.

АКТУАЛНИ АСПЕКТИ НА ИНТЕЛИГЕНТНАТА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ И ФИНАНСИРАНЕТО НА ИНОВАЦИИ С ЕВРОПЕЙСКИ И НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

Лектор:
г-жа Лейла Радованова

Модератори:
гл. ас. д-р Деница Топчийска и ас. д-р Гинка Симеонова

Семинарът се организира с активното участие на Център за кариерно развитие и обучителни ресурси в НБУ.

Г-жа Лейла Радованова - Министерство на икономиката, Главен експерт в отдел „Иновации и предприемачество“, Дирекция „Икономически политики за насърчаване“, Министерство на икономиката

Специализация:
Участие в разработването на основни национални стратегически документи: Иновационна стратегия за интелигентна специализация и Национална програма за развитие - България 2020

Участие в Пилотен проект на Съвместния изследователски център с подкрепата на Европейския парламент по интелигентна специализация на Източна Македония и Тракия и Проект „Изоставащи региони на ЕС“

Организатор на съвместна конференция: Европейска комисия, Министерство на икономиката и Министерство на образованието и науката;
Представител за България в Платформата за интелигентна специализация към ЕК;
Представител в Групата на високо ниво на международна Асоциация Еврика;
Докторантура по икономика в областта на интелигентната специализация и финансиране на иновациите към Висше училище за застраховане и финанси;
Експерт в столицата по Българското председателство на ЕС – 2018 г.

15.05.2017 г.

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ „ПРАВАТА НА ЧОВЕКА МЕЖДУ ЗАКОНА И ПОЛИТИКАТА: СЛУЧАЯТ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ“

Организатори:
департамент „Право“
Център за независим живот
Фондация „Български адвокати за правата на човека“

Лектори:
д-р Румен Петров, Капка Панайотова и Даниела Екимова

Модератор:
проф. д-р Екатерина Михайлова

Защита на правата на човека, представени през погледа на социалния работник, на хората с увреждания и на юриста, ще се срещнат и ще дискутират помежду си българските и европейски измерения на проблемите. Ще бъдат представени социалния статус на хората с увреждания тук и сега; позицията на застъпниците за спазване на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; практиката на ЕСПЧ и СЕС по нарушени права на хора с увреждания.

Д-р Румен Петров е преподавател в департамент „Здравеопазване и социална работа“ , Капка Панайотова е дългогодишен ръководител на Център за независим живот и фондация, а Даниела Екимова е магистър по право и по право на Европейския съюз, в момента работи в Брюксел като консултант и обучител по право на ЕС и правата на човека. Треньор на отбора на СУ, достигнал финала на състезанието по права на човека в Страсбург през 2017 г.

24 април 2018 г., 9:40 ч.
Зала 305, корпус 2

Презентации и дискусия

Организатори:
Център за кариерно развитие и обучителни ресурси
департамент „Право“
Делойт България ЕООД

Данъците са интересни. Знаете ли защо?

Презентатори и дискутанти:

Александър Стефанов, старши мениджър Данъчни услуги
Никола Сейменов, мениджър Данъчни услуги
доц. д-р Емилия Станкова, гл. ас. д-р Гинка Симеонова
проф. д-р Екатерина Михайлов, доц. д-р Деница Топчийска
студенти от департамент „Право“

Целта на събитието е да запознае студентите със същността, възможностите и предизвикателствата, които съдържа в себе си професията на Данъчния консултант, през опита на практикуващи професионалисти.

1) Александър Стефанов – старши мениджър отдел Данъчни консултантски услуги, сектор Трансферно ценообразуване, юрист с над 15 години професионален опит в областта на корпоративни данъци / трансферно ценообразуване
2) Никола Сейменов – мениджър, отдел Данъчни консултантски услуги, сектор Услуги за глобални работодатели, юрист с над 10 години професионален опит в областта на личните данъци

2 юни 2018 г. 

Зала 213, корпус 1 на НБУ, 9.40 ч.

Тема: „Авторското право на САЩ: Общо представяне чрез съдебната практика“
          U.S. Copyright Law: An Overview by Way of Cases

Оргнизатори:
Департамент Право на НБУ и
Посолство на САЩ в България

Самюел Микелсън е зам.-директор на Политическия/ икономическия отдел в Посолството на САЩ в София, България

Модератори:
доц. д-р Деница Топчийска, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Райна Николова, гл.ас. д-р Гинка Симеонова

Участници:
Преподаватели и студенти от департамент „Право“ и департамент „Информатика“ на НБУ



• Правната система на САЩ: Силата на прецедента (Системата на общото право)
• Трите стълба на правото на интелектуалната собственост

• o Търговски марки
• o Патенти
• o Авторско право

• Авторско право: какво е защитено и какво не е

• o Казуси

1.  Факти или оригиналност?
2.  Колекции и бази данни
3.  Изключението "Fair Use"
4.  Пародията като изключение
5.  Традиционното право среща новите технологии

• Заключение, въпроси, дискусия

Сам Микелсън е служител на Дипоматическата служба на Държавния департамент на САЩ от 2005 г. В момента той работи като заместник директор на Политическия/икономическя отдел на Посолството на САЩ в София, България.

Преди това е работил в Астана, Казхстан; Франкфурт, Германия; Кишинев, Молдова и Вашингтон, САЩ. Преди да се присъедини към Дипломатическата служба на САЩ, Сам Микелсън е работил в частния сектор и за някои неправителствени организации в Ню Йорк.

Завършил е икономика в Cornell University и право в Fordham University School of Law.

Сам Микелсон е от Ню Йорк и Ню Джърси, а след като се присъединява към Дипломатическата служба живее в Северна Вирджиния.

Към момента, той заедно със съпругата и сина си се радват да нарекат София свой дом.

28.03.2018 г.

Тема: „Особености на съдебната система на САЩ“

Корпус 1, Аула

Организатори:
департамент „Право“
Български институт за правни инициативи

Лектор:
Елизабет Стонг

Модератор:
проф. д-р Екатерина Михайлова

Участници:
студенти и преподаватели от програма „Право“

На 28 март 2018 г. в Аулата на Нов български университет пред студенти и преподаватели на департамент „Право” бе изнесена публична лекция на тема „Особености на съдебната система на САЩ”. Лектор бе съдия Елизабет Стонг – федерален съдия в Съда по несъстоятелността на Източен окръг Ню Йорк . Организатори на събитието бяха департамент „Право“ на НБУ и Българският институт за правни инициативи.

Съдия Стонг бе приветствана от проф. д-р Екатерина Михайлова – ръководител на департамент „Право” на НБУ. Г-жа Елизабет Стонг изказа задоволството си от поканата на Нов български университет да изнесе публична лекция.

Съдия Стонг представи своя правен и професионален статут. Тя посочи, че федералната съдебна система, към която принадлежи, е създадена на основание чл. 3 от Конституцията на САЩ. Поясни, че е представител на Федералния съд по несъстоятелността (първоинстанционен съд) – институция, пред която се предявяват всички искови молби за обявяване в несъстоятелност на юридически и физически лица. Акцентира върху факта, че несъстоятелността е конституционноправен институт, предвиден в основния закон на САЩ, от компетентността на федералната съдебна система. Лекторът подчерта, че съществуват дела, които са подсъдни както на федералните, така и на щатските съдилища, като във втория случай става въпрос за дела, по които ищецът и ответникът са от различни щати.



Съдия Елизабет Стонг продължи своето изложение с разказ за предмета на разглежданите от Съда по несъстоятелността дела. Тя определи Съдът като съдебна инстанция, която дава възможност гражданите, семействата и компаниите да възстановят своята стопанска дейност. Според Върховния съд на САЩ Съдът по несъстоятелността е „Съд на новото начало”.

Съдия Стонг представи структурата на съдилищата в САЩ и процесуалните аспекти на разглеждането на делата по несъстоятелност пред Съда по несъстоятелността, пред федералния апелативен съд и пред Върховния съд на САЩ. Описа правното положение на магистратите в САЩ и възможността за кариерното развитие на съдиите. Съдия Елизабет Стонг отговори на въпросите на студентите и сподели своите виждания какви морални качества трябва да притежава добрият съдия.

Елизабет Стонг работи като съдия в Съда по несъстоятелността на Източен окръг Ню Йорк от 2003 г. Преди да заеме тази длъжност е била партньор и сътрудник в кантората Willkie Farr & Gallagher в Ню Йорк, сътрудник в Cravath, Swaine & Moore и съдебен помощник на почитаемия Дейвид Мазони, окръжен съдия в Окръг Масачузетс. Съдия Стонг е член на Съвета за международни отношения и на Съвета и Комисията по членството на Американския правен институт. Тя е и член на борда и на изпълнителния комитет на Института за юридическа практика, член на борда на P.R.I.M.E. Finance, международна организация за разрешаване на спорове, която насърчава обучението на съдии по сложни финансови спорове, и член на борда на директорите на Нюйоркската асоциация на Юридическия факултет на Харвард. Съпредседател е на Нюйоркския клон на Фондацията на американската адвокатска колегия. Членува в Постоянната комисия за безвъзмездна и обществена защита на Американската асоциация на юристите, представител на Националната конференция на федералните първоинстанционни съдии на Американската асоциация на юристите пред Събранието на делегатите на Американската асоциация на юристите. Член е на Съвета на бизнес секцията на Американската асоциация на юристите. Съпредседателства Адвокатския гилдиен съвет на град Ню Йорк. Член е на Консултативния съвет на Съдебния център на Адвокатската асоциация на окръг Ню Йорк. Член е на Борда на директорите на Нюйоркския правен институт. Хоноруван преподавател е в Юридическия факултет на Бруклин и в Юридическия факултет на Университета „Сейнт Джон”. Съдия Стонг участва активно в изграждане на съдийски умения на международно ниво, като е обучавала съдии на пет континента, включително в Централна Европа, Северна Африка, Близкия изток и Арабския полуостров, като експерт към Световната банка, Международната финансова корпорация, Министерство на търговията на САЩ – Програма за развитие на търговското право. Консултирала е Върховния съд на Китай и Върховните народни съдилища в Пекин и Гуанджоу. Участвала е в съдийски семинари в Камбоджа, Бразилия, Аржентина и Чили. Изборен член е на Европейския правен институт и съветник към проекта ELI-UNIDROIT Принципи на транснационалния граждански процес.

26.03.2018 г.

Тема: „Върховенството на правото: понятие и значимост”

Организатори:
департамент „Право“
Посолство на САЩ в България

Лектор:
Ms Samantha Smith, Press Attaché at the U.S. Embassy

Модератор:
доц. д-р Деница Топчийска

Дискутанти:
проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Райна Николова, гл. ас. д-р Гинка Симеонова

Участници:
преподаватели и студенти от департамент „Право“ и други департаменти на НБУ

На 26 март 2018 г. в 409 аудитория „Проф. Васил Стоилов“ на Нов български университет пред студенти и преподаватели на департамент „Право” бе изнесена лекция на тема „Върховенството на правото: понятие и значимост”. Лектор бе г-жа Саманта Смит – пресаташе на посолството на САЩ в Република България.

Г-жа Смит бе представена от проф. д-р Екатерина Михайлова – ръководител на департамент „Право” на НБУ. Г-жа Смит приветства и поздрави присъстващите студенти за избора им да изучават специалността „Право” и по този начин да участват в изграждането и управлението на българската държава.

Тя посочи върховенството на правото като основен индикатор за доброто държавно управление. Подчерта, че в международноправен аспект чуждестранните инвеститори и граждани се подчиняват задължително на принципа за върховенство на правото. Във вътрешноправен смисъл върховенството на правото намира най-широко приложение в работата на правоохранителните органи – полицията и съдилищата.

Г-жа Смит сподели своя опит, че принципът за върховенство на правото продължава да се развива и усъвършенства и в САЩ. Отбеляза няколко конкретни примера от нейната работа за нарушаване на този фундаментален индикатор на демокрацията.

Лекторът отбеляза няколко отличителни характеристики на принципа в правната система на САЩ:

1. Всеки гражданин се подчинява на еднакви юридически правила и спрямо него се провежда справедлив съдебен процес.
2. Налице е равенство на правата и свободите на гражданите (лична неприкосновеност, свобода на мисълта, свобода на словото, свобода в избора на професия и др.).
3. Законите в САЩ са ясно описани, кодифицирани и всеки гражданин има достъп до тях онлайн.
4. Законите се прилагат справедливо и се създават така, че всеки гражданин да може да ги приложи, ако това се наложи.
Г-жа Смит обърна внимание, че значителен брой компании от САЩ проявяват интерес да правят бизнес в България и техните въпроси се отнасят до спазването на принципа за върховенството на правото, а именно:
1. Подписаните бизнес договори ще бъдат ли приложени от българските съдилища?
2. Какви са размерите на данъците и административните такси, с оглед формирането на предварителен финансов план?
3. Надеждни ли са комуналните услуги?
4. Гарантирана ли е защитата на служителите на тези компании от насилие и престъпления?
Г-жа Саманта Смит направи обобщение, че съществува потребност от укрепването на принципа на върховенството на правото в България.

На зададени въпроси от страна на студентите тя отправи препоръка да бъде създадено електронно правосъдие в България, с помощта на което би се повишила прозрачността на правната система и гарантирала бързината на съдебния процес.

На финала на публичната лекция г-жа Саманта Смит насърчи студентите да следват неотклонно принципа за върховенство на правото в своите бъдещи професионални изяви.

Саманта Смит има бакалавърска степен по изящни и приложни изкуства и докторска степен по право от Северозападното училище по право (колежът „Люис и Кларк”) в гр. Портланд, щата Орегон, Съединени американски щати. Практикувала е право като адвокат по наказателни дела в продължение на десет години, преди да се присъедини към Дипломатическата служба за външни отношения на САЩ. Като служител в Дипломатическата служба тя е работила в Лагос, Истанбул, Вашингтон. В момента е пресаташе в Посолство на САЩ в София.