ДепартаментПраво

Корпус 1, Аула        

Организатор:
департамент „Право“

Водещ:
проф. Екатерина Михайлова

Членове на организационния комитет:
проф. д-р Благой Видин, проф. д-р Екатерина Михайлова, доц. д-р Райна Николова, д-р Деяна Марчева, д-р Петя Неделева


Публичноправни институции: Администрация на президента на републиката, Народно събрание, Министерство на правосъдието, Висш съдебен съвет, Конституционен съд, съдии

Университети: СУ, УНСС, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, ПУ „Паисий Хилендарски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“.
БАН – Институт за държавата и правото

 

Неправителствени професионални организации

ПРОГРАМА

Регистрация: 9.30 – 10.00 часа
Откриване на конференцията и приветствия: 10.00 – 10.30 часа

Представяне на доклади в първа сесия: 10.30 – 12.00 часа
Модератор: доц. д-р Райна Николова
1. Петата поправка на Конституцията – проф. д-р Екатерина Михайлова, департамент „Право”, Нов български университет
2. Ценностите в правото и правото на ценност – проф. д-р Софка Матеева, департамент „Право”, Нов български университет
3. Влиянието на пряката жалба върху функциите на Конституционния съд – проф. д-р Евгени Танчев, департамент „Право”, Нов български университет
4. Падеж, изискуемост и изпълняемост – проф. Методи Марков, д. ю. н., департамент „Право”, Нов български университет
5. Lex et ius. Римскоправната традиция и съвременното законодателство – проф. д-р Малина Новкиришка, департамент „Право”, Нов български университет
6. Концентрация в държавното управление – проф. д-р Цветан Сивков, Юридически факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
7. Власт и опозиция. Право и практика – доц. д-р Веселин Методиев, департамент „История”, Нов български университет
8. Правна норма и политическа легитимност – доц. д-р Антоний Гълъбов, департамент „Политически науки”, Нов български университет
9. Съдебният контрол върху актовете на органите на медицинската експертиза – доц. д-р Ивайло Стайков, департамент „Право”, Нов български университет
10. Българската художествена проза след 1989 г. пред предизвикателството на правните норми – доц. д-р Йордан Ефтимов, департамент „Нова българистика, Нов български университет
11. Отношенията между медийния регулатор и българския парламент – доц. д-р Райна Николова, департамент „Право”, Нов български университет
12. Правото на собственост като гаранция за спазването на личните права на гражданите - д-р Милена Караджова, департамент „Публична администрация”, Нов български университет
Дискусия: 12.00 – 12.30 часа
Обяд: 12.30 – 13.30 часа

Представяне на доклади във втора сесия: 13.30 – 15.00 часа
Модератор: проф. д-р Екатерина Михайлова

1. Принципът на правовата държава в правния ред на Европейския съюз – д-р Христо Христев, Юридически факултет, СУ „Св. Климент Охридски”
2. Обичай и закон – гл. ас. д-р Петя Неделева, департамент „Право”, Нов български университет
3. Граници на прокурорския надзор върху администрацията в правовата държава – д-р Деяна Марчева, департамент „Право”, Нов български университет
4. Същност и система на конституционната аксиология – д-р Мартин Белов, Юридически факултет, СУ „Св. Климент Охридски”
5. Защо законите ни задължават? Сравнение между теориите за правната нормативност на Цеко Торбов и Ханс Келзен – Симеон Гройсман, Юридически факултет, СУ „Св. Климент Охридски”
6. Право и справедливост – д-р Деница Топчийска, департамент „Право”, Нов български университет
7. Помирителното правосъдие в България – ограничения на средата – д-р Румен Петров, департамент „Здравеопазване и социална работа”, Нов български университет
8. Дезинтеграция в интеграцията – стремежът на автономните области в ЕС към независимост – Стоил Моллов, преподавател в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
9. Субективно право – Моника Стоянова, студентка в програма „Право”, Нов български университет
10. Легитимност и легалност на законите – Юлиана Костова – студентка в програма „Право”, Нов български университет
11. Законност? – Йорданка Темелкова и Христиана Андреева, студентки в програма „Право”, Нов български университет

Кафе-пауза: 15.00 – 15.15 часа

Дискусия: 15.15 – 15.45 часа

Представяне на доклади в трета сесия: 15.45 – 17.15 часа
Модератор: доц. д-р Райна Николова

1. Ролята на „Soft Law” за развитие на правното регулиране на международните граждански и търговски отношения в съвременния свят – проф. Екатерина Матеева, д. ю. н., департамент „Право”, Нов български университет
2. Колективен иск по ГПК – особености, правна характеристика – проф. д-р Марио Бобатинов, департамент „Право”, Нов български университет
3. Домашното насилие като правопораждащ юридически факт и неговото доказване в производството по Закона за защита от домашното насилие – д-р Венцислав Петров, Юридически факултет, СУ „Св. Климент Охридски”
4. Възникване на института на добросъвестното придобиване на движими вещи, прехвърлени от несобственик, като отделен първичен придобивен способ – Димитър Стоянов, докторант, департамент „Право”, Нов български университет
5. Формиране на правото на собственост в България (1879 – 1912 г.) – Александра Айтова, докторант в Юридически факултет, СУ „Св. Климент Охридски”
6. Ограничаването на родителските права като нетипичен резултат на някои специални съдебни производства – Иван Георгиев, докторант по гражданско и семейно право в Института за държавата и правото към Българската академия на науките
7. Правото на самоотбрана съгласно член 51 от Устава на ООН – доц. д-р Катерина Йочева, департамент „Право”, Нов български университет
8. Без (условното) осъждане на условното осъждане в България – д-р Ралица Костадинова, департамент „Право”, Нов български университет
9. Политика и право – Сенжана Миланова, студентка в програма „Право”, Нов български университет

Дискусия: 17.15 – 17.45 часа

Закриване на конференцията: 17.45 – 18.00 часа

Събитието ще срещне на едно място мненията на представителите на научната мисъл, народни представители, служители в публичната администрация и представителите на съдийското съсловие. На него ще се дискутират преимуществата и недостатъците в развитието на съдебната власт и законодателството. Обсъждането ще съдейства за сериозен професионален анализ по темата и би стимулирало зараждането на идеи, които да намерят реализация в законодателството, правоприлагането и тълкуването на нормативната уредба.